|
На днешния ден е роден един
от най-талантливите театрални режисьори
на ХХ век – Слави Шкаров, творил на
Русенска сцена над 20 години.
Поместваме текст на театроведа
Крум Гергицов, посветен на Слави Шкаров.
Името на режисьора Слави
Шкаров остава като част от театралната
легенда на Русе.За неговите спектакли
зрителите още продължават да си спомнят
като нещо незабравимо и разтърсващо,
театралните изследователи все ги
споменават сред ярките явления въобще
на българския театър, а актьорите, които
са били участници в негови постановки
продължават да пазят спомена за нещо
свято, магнетично-театрално и вълнуващо
като преживяване.
Той създаваше представления,
които увличаха с яркостта на театралната
форма, с иносказателността и метафоричността
на театралните обобщения, с ансамбъла
от колоритни персонажи, изиграни от
колоритни актьори. За него се казваше,
че той може на сцената да постави
дори...телефонният указател.
Слави Шкаров твори в Русенския
театър от есента на 1969 г. до края на
живота си - 11 май 1988 г. За тези 19 години
той създаде постановки, които остават
като едни от най-силните, най-естетически
провокативните, най-философски натежалите
като емоция, мисъл, визия.
Режисьор на ярката театралност,
тези постановки събуждаха у зрителя
богати размисли, контрастни емоции,
мъдри заключения за света и хората.
„Боряна” от Й. Йовков,
„Законодателят” от Р. Игнатов, „Кръчмата
под зеленото дърво” от П. Ковачик, „От
земята до небето” от Н. Русев, „Босилек
за Драгинко” от К. Илиев, „ Кошници”
от Й. Радичков, „Сако от велур” от Ст.
Стратиев, „Балада за тъжната кръчма”
от Е.Олби, „Кучешко сърце” от М. Булгаков
– това са част от знаменитите спектакли
на Слави Шкаров.Те са част от знаменитите
спектакли на 70-те и 80-те години на ХХ век
– един от славните периоди на Русенския
театър.
През 2010 г. негови най-близки
приятели и съмишленици издадоха книгата
„За Слави Шкаров. От приятелите” , която
изрази преданната почит и обич на тези,
които бяха най-добрите приятели на Слави
Шкаров. В тази книга се разкри духовността
на този режисьор, който не беше чужд и
на странности в поведението, и на
пристрастия, и на житейски превратности.
Но винаги беше театрал до мозъка на
костите си. АРЕНА
|
RSS новини
