Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на
града“ представя европеизацията на всекидневието в българските градове и
прехода към Модерността в края на ХІХ век. В това време Пловдив и Русе са
главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от
създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните
жители. Възприемането на практики от Модерността е резултат на влиянието на две
империи, чиито столици са се превърнали в символи за страните от Балканите.
Константинопол усвоява европейски модели и ги адаптира за елита в Османската
империя, а Виена е посредник на влиянието от Западна Европа, но и сама създава
стил.
Индустриалната революция отваря нови възможности за
обмен, създава нови пътища с помощта на железницата, а парният двигател е
навсякъде - по реки и в пивоварни. Телеграфът и телефонът скъсяват
разстоянията, а медиите пренасят новини и реклами от цял свят.
Въпреки че са проводници на стила на Виена и
Константинопол, Русе и Пловдив изграждат свой собствен дух. Градовете търсят
себе си чрез образите на други градове – затова съществува Кючюк Париж в
Пловдив, а Русе е разпознаван като Малката Виена. С кого всъщност се съизмерват
двата града показват и названията на ресторанти и хотели (В Пловдив любими
места за празненства са хотелите „Молле“ и „Люксембург“ (с театър). В Русе това
са „Букурещ“ и „Виена“ ).
Преходът към Модерността намира отражения във всички
сфери - градоустройството, архитектурата
(в Пловдив работят чешките архитекти Хенрих Майер, Йосиф Шнитер. Русе попада
под властта на австро-унгарския вкус чрез виенчаните Фридрих Грюнангер, Едуард
Винтер, Петер Паул Бранг), интериора на градските къщи, които се уреждат във
„виенски“ и „цариградски“ стил, музиката, фотографията, дамското и мъжко
облекло, аксесоарите, кухнята, храненето.
Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на
града“ вече беше показана в Етнографския музей в Пловдив. След Полски Тръмбеш,
експозицията ще бъде открита в Историческия музей в Русе. АРЕНА |