Всенародното преклонение дава основание през 1922 година Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, да внесе предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. С Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 година Народното събрание обявява този ден за празник на всички заслужили българи. От 1 ноември 1923 година, с указ на цар Борис ІІІ, денят е обявен за общонационален празник. През 1945 година празникът е отменен и на тази дата започва да се чества паметта на светите братя Кирил и Методий и Денят на българската просвета и култура.

На 1 ноември 1990 година по почина на Общонародно сдружение „Мати Болгария“ е възстановено честването на Деня на народните будители. Официалното отбелязване на празника се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители.

Сред имената на многобройните книжовници, светци, мъченици и герои на славното ни и драматично минало, които ние днес почитаме са: Иван Рилски, Йоасаф Бдински, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Неофит Бозвели, Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Георги Бенковски, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Ангел Кънчев… и още много радетели за българско самосъзнание.

АРЕНА