Предизвикателствата
пред транспорта на товари и потенциала
за круизен туризъм по Дунав обсъдиха
международни експерти и заинтересовани
страни от българските институции в
рамките на събитие на Българо-румънска
търговско-промишлена палата.
Близо 50 души взеха участие в
приема, организиран от Българо-румънска
търговско-промишлена палата, посветен
на темата „Поглед към реката: Дунав
като екологична алтернатива за ефективен
европейски транспорт“. Събитието,
провело се на 14 ноември в София, събра
представители на всички заинтересовани
страни на национално ниво, както и група
от международни експерти. Сред гостите
бяха дипломати, представители на
законодателната, изпълнителната и
местната власт, ресорните министерства
на транспорта на Румъния, Словакия и
Хърватска, Дунавската комисия, Про Данюб
Интернешънъл - Австрия, национални,
браншови и двустранни палати и бизнеса.
Близо 40 милиона тона стоки
са превозени по Дунав и притоците му
през 2016 година, от които румънските
пристанища са обработили малко над 20
милиона тона, а българските едва 6 милиона
тона. Осезаемата разлика се дължи на
множество фактори, не маловажен от които
е разликата в подхода на властите от
двете страни за интегриране на вътрешно
водния транспорт в рамките на националните
транспортни стратегии. Румъния
последователно и системно работи за
засилване на товарооборота в своите
речни и морски пристанища, включително
и интегрирайки темата за свързаността
в приоритетите си за Председателството
на Съвета на ЕС през 2019.
„Лошата
инфраструктурата, поддръжката на
плавателния път и съоръженията и
административните бариери са основните
проблеми за транспорта по Дунав“, заяви
Шербан Куку, генерален секретар на
Румънската асоциация на корабособствениците
и пристанищните оператори. Той допълни,
че има и чисто географски особености,
които затрудняват движението в
българо-румънската част на реката, като
я правят практически непроходима поради
ниските нива на водата в определени
периоди на годината. С по-добро планиране
и инвестиции за целогодишна поддръжка
на водния път тези особености не са
непреодолими. Според него, за да се
осигури целогодишната плаваемост по
реката в българо-румънската й част, са
нужни инвестиции, съизмерими с тези,
необходими за построяването на 2 км.
магистрален път.
Освен предизвикателствата
за превозвачите на товари, Дунав носи
и огромен потенциал за развитие и растеж
у нас благодарение на круизния туризъм
по реката. Според инж. Александър Каменов,
капитан далечно плаване с 20 годишен
опит по реката, едва 10% от пасажерските
кораби плават по маршрути до Долен
Дунав. Много малка част от платежоспособните
пасажери от Европа, САЩ и други пазари
правят повторни пътувания до
българо-румънската част на реката. За
да се увеличи туристическия поток, са
необходими инвестиции от страна на
националната и местната власт за
изграждане на поддържаща инфраструктура
като например стоянки за корабите,
панорамен път покрай реката и най-вече
наземни туристически маршрути, съобразени
с профила на туристите, които целим да
привлечем.
В заключителните си думи към
аудиторията изпълнителният директор
на Българо-румънска търговско-промишлена
палата, Елеонора Иванова, заяви намерението
на организацията да продължи работата
си по преодоляване проблемите на реката
и готовността си да участва в международни
и национални групи по сътрудничество. АРЕНА
|