На 20 декември, Игнажден, сред приятели и почитатели, свободният художник Огнян Балканджиев откри поредната си изложба в пространствата на Резиденс Хаус / Residence House в Русе.

Из текста на Цвета Ненова при откриването:

… Докато ми показваше картините, приготвени в ателието, преди да потеглят за тук, а оттук – към домовете на бъдещите им притежатели, Оги ми разказа за тях: Пуснах ги да полетят къщите, да са измислени, не съм броил прозорчета и кулички… Ангелите са ескизи – и недовършени, и леки, за да могат хората да виждат в тях това, което им хареса… Графиките идват от лятото с децата в Троянския Балкан – преживяването вдъхновява, дава увереност, че усилията имат смисъл… Джазът е тук с музикантите от плаката на джаз срещата… И офортите, които много често носят заглавие „Желание“ са тук. И зимни приказки, защото идва Коледа.

Когато рисува за изложба, Оги често създава картините си в тематичен синхрон. Понякога къщите свирят по ноти и музиката струи от тях, друг път ангелите присъстват в повечето платна….

Този път намирам нещо речно в картините на сградите… Самата река не присъства, но виждам къщите как се реят над собствените си отражения… Прозрачните акварелни тонове добавят още ефирност, светлината струи от фасадите, небесата са ярки, многоцветни – като сънувани… Шегува се с нас Оги в тези картини – уж са същите русенски сгради, които познаваме, а всъщност не са. В предния план или иззад рамката надничат закачливи дървета или летящи чадъри, намига фенер, фасада тръгва срещу теб като локомотив на влак…

Вие може и да сте израснали с къщите на Русе. Да ги разказвате на гости и приятели, да им ги показвате и да се изчервявате, ако ви питат защо много от тях са в днешното си състояние. Сградите са като хората – раждат се в проекти, извисяват снага, после умират...

А може да сте израснали и с образите на русенските къщи – такива, каквито ги рисува Огнян Балканджиев.

Сигурна съм, че събраните тук тази вечер, ние много обичаме старите русенски къщи по главните улици на града. Като всички красиви неща – и те са крехки и скъпи. Искат грижи и поддръжка – дълги, упорити, продължителни, без сътресения. Искат да си знаят собствениците. Иначе се превръщат в тегоба.

Красотата по принцип е неудобна и ненужна на мнозина – като много други естетически понятия. Нещо като свободата. Както свободата, така и красотата – не се пипа, не се яде, а и повечето хора няма какво да я правят.

Оги Балканджиев има широко отворени очи за красотата на старите русенски къщи и местната архитектура от края на 19 и началото на 20 век. За Модерността, чиито европейски премиери за България се случват тук. За градския облик на русенския център.

Оги продължава да се взира във фасадите, да ги оглежда от различни страни... Неуморно интерпретира улици и площади, емблематични за местната памет. Негови графики, акварели и маслени платна с тези портрети на Русе, бих казала, пътуват по целия свят. Топлят домовете ни, подхранват самочувствието ни на европейски граждани. Обичаме да притежаваме и да подаряваме неговите творби.

Днес е Игнажден. Старите българи вярвали, че какъвто гост прекрачи пръв прага ти на този ден, такава ще бъде цялата идна година. Тази вечер сме гости на Резиденс Хаус – надявам се, че сме добри гости и годината ще е добра за всички нас – и за домакините. 

В уютните пространства на хотела приятели от най-известните русенски рок, поп и джаз формации и танцьори от Линди Хоп сътвориха страхотна програма, завършила с джем сешън за познавачи. Домакините демонстрираха истински финес в посрещането на гостите. Те станаха притежатели и на първата от ангелските картини на Оги Балканджиев.

Снимки: Цветомир Цветанов/Ася Пенчева, Петър Стаменков, Дидо Илиев

АРЕНА