Понеделник, 22 Април 2019
  • Арена Радио
  • Новини
  • Новини
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    16.01.2019  » 70 години Русенска опера - музикален театър от класа




    Юбилейно за
    РУСЕНСКАТА ОПЕРА-
    ЕДИН БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР ОТ ЕВРОПЕЙСКА КЛАСА

    Огнян Стамболиев

    След София, Стара Загора и Варна, Русе е четвъртият град у нас, в който се открива държавен оперен театър. Преди войната на четири пъти /1914, 1919,1935 и 1943/ са правени опити да се основе професионална музикална сцена, но за съжаление без успех. Едва след войната, през пролетта на 1948 г. се сформира държавен симфоничен оркестър и това става база за създаването и на опера. И така – преди 70 години - на 27 ноември 1949 година завесата на красивото бароково Доходно здание - Драматичния театър “Сава Огнянов” се вдига за първото представление на Вердиевата “Травиата”. Това е паметна за града и неговата културна публика премиера, осъществена от силен постановъчен екип: Драган Кърджиев /режисьор/, Константин Илиев/ диригент/ и Асен Попов/ сценограф/. В главните роли се изявяват гласовитите млади певци: Кирил Кръстев /Жорж Жермон/, Косю Лунгов /Алфред/ и Брилянта Кеворкян /Виолета/. По- късно в централната роля изгрява звездата на едно очарователно младо дарование – Пенка Маринова, бъдещата примадона на трупата и любимка на публиката.


    Резонансът от премиерата е голям – посрещната е като национално културно събитие. В началото трудностите за младия състав и неговото ръководство/малко по- късно Русенската опера ще се оглавяви от един невероятно отдаден на изкуството човек, литераторът Георги Чендов, истински директор- градител / подчертавам “градител”, защото, за съжаление, по- късно ще се появят и директори- рушители!/ са наистина големи и от всякакво естество, но се преодоляват с много любов, всеотдайност и възрожденски ентусиазъм. Тук специално бих искал да подчертая и огромната заслуга на първите постановчици – диригенти, режисьори и сценографи: проф. Драган Кърджиев, Петър Райчев, Михаил Лефтеров, Любен Пинтев, Руслан Райчев, Константин Илиев, Михаил Хаджимишев и Добрин Петков. Ани Хаджимишева, Цанко Войнов, Асен Митев. Именно тези високи професионалисти успяват да изградят и утвърдят още през първото десетилетие този първокласен театър.
    Техните постановки: “Травиата”: “Мадам Бътерфлай”, “Бохеми”, „Тоска”, “Риголето”,”Отвличане от Сарая”,”Жизел”,”Джоконда”, „Палячо”,“Ловци на бисери”,”Манон са истински образци на голямото изкуство, на съвременния ансамблов музикален театър. Част от тях са наградени на националните оперни прегледи и определени като “образцови” и“еталонни”. Дошлите след тях: Ромео Райчев, Евгени Немиров, Стефан Трифонов, Борис Хинчев продължават с голям ентусиазъм този градеж. И твърде скоро Русенската народна опера се утвърждава не само в региона, но и в столицата и страната и още през 50- те години там често започва да се цитира крилатата фраза: “И Миланската скала не е в Рим!”.
    Още тогава Русенската опера се утвърждава като “театър на певци” и за дълго тя остава като такава в представите на българската културна общественост. А русенските певци са изключително надарени, артистични, музикални,емоционални, всеотдайни! Те обичат своя театър и когато получават покани за работа на по-големи сцени винаги отказват, заради своя любим Русе!
    На националните прегледи на българските оперни театри в столицата и на фестивала в Стара Загора Русенската опера неизменно получава първите награди за своите постановки, от началото на 60-те участва с премиери на престижни фестивали у нас и в чужбина. Като първите големи успехи са в София и в съседна Румъния, страна със силно развита оперна култура. От 90-те години започват и редовните задгранични турнета, главно в страни на Западна Европа – на различни сцени и фестивали. И навсякъде успехът е голям – след първия гастрол следват покани за същото място.


    Атмосферата в този град е наистина творческа, работи се много и плодотворно, а и публиката обича своите певци, познава ги, следи тяхната кариера- мнозина от тях са нейни любимци и имат ореола на звезди...Тук не може да не отбележим и заслугата на дългогодишния главен диригент Ромео Райчев, комплектувал до голяма степен солистичния състав на операта. Диригент- градител и театрал, той обича операта и най- важното в нея, певците, на които отдава всичките си сили и талант...По негово време Русенската опера разполага с 9 тенори/!/ за своя изключително богат и разнообразен репертоар от Моцарт и Чимароза до Шостакович и Пипков.

    Първият задграничен гастрол на Русенската опера/ това е и първото излизане в чужбина на български извънстоличен театър/ през 1956 в Темишоара, Румъния със “Селска чест” ,” Мазепа” и “Ловци на бисери” пред една изключително взискателна публика и критика от Темишоара, Букурещ и Виена - минава триумфално и поставя началото на творческите контакти с театрите на Букурещ, Брашов, Галац, Констанца и Темишоара. Едно изключително плодотворно сътрудничество, което освен взаимните гостувания на съставите, отделни постановчици и солисти, донесе и три от най- успешните премиери на русенската сцена- мащабните продукции на: “Аида”, “Кармен” и “Отело” на бележития, румънски режисьор проф. Жан Рънзеску.Тези спектакли се превръщат в национални културни събития, а критиката ги определя като “еталонни”, “ненадминати”...

    От начало на петдесетте до края на седемдесетте години Русенската опера преживя истински разцвет. Трупата й наброява близо 40 солисти ,от които 9 тенори, разполага с първокласен хор, много добър оркестър, силна балетна трупа/ която дава по две самостоятелни представления всяка седмица!/ и много стабилно , всеотдайно и почтено ръководство в лицето на споменатия Георги Чендов, Коста Крушовенски, Стефан Трифонов, Михаил Кътев и Ромео Райчев.

    Възможностите на театъра са наистина големи – реализира се един впечатляващ репертоар – от Моцарт,Перголези и Чимароза до Прокофиев, Пипков и Шостакович. За първи път, извън столицата тук се поставят: Вагнер /”Летящият холандец”и “Танхойзер”/, Сен- Санс /”Самсон и Далила”/, Шостакович /”Катерина Измайлова” и „Нос”/, „Манон” на Масне и „Фауст” на Гуно, „Кармен” от Бизе, “Тъжен понеделник” /Гершуин/, оперите на Верди :Аида”, „Дон Карлос”,“Макбет”,”Отело”,“Симон Боканегра” и ”Стифелио”, както и”Момичето от Златния запад”, “Мантията” и “Турандот” на Пучини...

    Паметни ще останат спектаклите на: „Евгений Онегин” и „Мазепа” на Чайковски, “Веселите уиндзорки” от Ото Николай, “Продадена невеста” от Сметана, “Луд Гидия” на Хаджиев, “Утрините тук са тихи” от Молчанов, “Хензел и Гретел” от Хумпердинк, „Семьон Котко” и “Годеж в манастира” на Прокофиев, „Манон” и “Вертер” на” Масне, “Цигански барон” от Щраус, “Фра Дяволо” на Обер, “Княз Игор” от Бородин, “Вълшебната флейта”, „Отвличането от Сарая” и “Сватбата на Фигаро” от Моцарт,”Тайният брак” от Чимароза, „Слугинята- господарка” от Перголези, „Цар и дърводелец” от Лорцинг, „Хофманови разкази” ог Офенбах, „Лакме” от Делиб, „Янините девет братя” на Пипков, „Човешкият глас” от Пуленк... Реализира се и голяма поредица мащабни спектакли на български музикално- сценични творби като : “Момчил” и “Антигона- 43” на Пипков, “Лето 893” и “Мария Десислава” на Хаджиев, втората,”русенска” редакция на “Цар Калоян” от Владигеров, опери и балети от Найден Геров, Димитър Сагаев, Марин Големинов, Александър Райчев, Маестро Атанасов, Александър Йосифов, Симеон Пиронков, Красимир Кюркчийски – немалка част от тях за първи път у нас, а някои са написани специално за Русенската опера като: „Мария Десислава” и „Лето 893”. Играят се малко известни заглавия от Верди, Пучини, Росини, Чимароза, Меноти, Моцарт, Хренников, Прокофиев, Молчанов, Барток, Гершуин, Пуленк, Стравински. Всеки месец в афиша на театъра присъстват от 18 до 25 представления на опери, балети и оперети, а в годишния план са включват до 30 различни заглавия, като от 4 до 6 са премиерните! И години наред, всеки сезон задължително, по традиция се открива с българско произведение.За повечето от ролите в класическия репертоар Русенската опера разполага със свои двойни, тройни, а и четворни състави /дори за опери като “Бал с маски”, „Отело”, „Сватбата на Фигаро”, „Андре Шение”,”Аида” и “Симон Боканегра”!/, като разбира се, гостуват и първокласни чужди изпълнители, но интересното е, че” певческият град” разполага с толкова певци и от такова качество, че захранва и столичната и останалите български сцени със свои изпълнители.

    През тези години в Русе израства плеяда от първокласни солисти – като се започне от тези от т.н. “първо поколение” и основателите /Кирил Кръстев, Пенка Маринова, Николай Здравков, Христо Крондев, Косю Лунгов, Йорго Стефанов, Тодор Маринчевски, /, след тях през “второто поколение”/ , Асен Селимски, Ана Георгиева, Тодор Бонев, Ана Ангелова, Михаил Петров, Иван Димов, Анастас Анастасов, Цветана Тодорова, Маргарита Радулова, Неделчо Павлов, Мими Николова, Милко Касабов, Евгения Бабачева, Надя Харитонова, Снежина Якимова /,после “третото” /Пенка Дилова, Роза Митова, Мария Венцеславова, Стефан Димитров, Иван Добрев, Кунка Кузманова/,”четвъртото” / Виолета Шаханова, Константин Янков, Емилия Ботева, Златан Маринов, Йоланта Николаева, Ахарон Анмахян, Евгени Ганев, Аделаида Якимова, Галя Горчева, Стоян Стоянджов,/ и певците след тях: Мариана Цветкова, Венцеслав Анастасов, Орлин Анастасов, Иван Кюркчиев – наистина трудно е да се изброят най- изявените и заслужилите .Това е всъщност голямото богатство на театъра – неговите първокласни певци- актьори, за израстването на които имат преди всичко заслуга най-дълго и ефективно работилите си тях режисьори: доц.Стефан Трифонов, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Аврам Георгиев и Пламен Карталов, както и диригентите: Руслан Райчев, Ромео Райчев, Любен Пинтев, Михаил Лефтеров, проф.Борис Хинчев, Димитър Манолов, Михаил Ангелов, Иван Филев, Веселин Байчев, Георги Димитров. ..

    Разбира се, заслуги за реномето на Русенската опера имат и певци, които са за по- кратки периоди в нея : Алексей Милковски, Мария Бохачек, Михаил Мартинов, Иван Консулов, Стефка Евстатиева, Асен Селимски, Евелина Стоицева, Марин Илиев, Евдокия Здравкова, Мариана Цветкова, Орлин Анастасов, но също оставят видима следа в историята на института.

    Като гост-солисти русенци аплодират голямото изкуство на звездите на световната опера: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Тодор Мазаров, Райна Кабаиванска, Ана Томова- Синтова, Елена Николай, Николае Херля, Йон Писо, Никола Николов, Катя Попова, Зенаида Пали, Елена Черней, Питър Глосъп, Арта Флореску, Силвия Шаш, Теодора Лукачу, Бруно Себастиан, Фелисити Уедърс, Глория Линд, Октав Енигареску, Вилма Лип, Бела Руденко, Паоло Барбачини, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Лудовик Шпис... Гостували са и ред изтъкнати артисти от цялата страна: Илия Йосифов, Никола Николова, Лиляна Барева, Александрина Милчева, Благовеста Карнобатлова, Тодор Костов, Аврам Андреев, Михаил Зидаров...

    На русенска сцена гостуват именити постановчици от ранга на: Жан Рънзеску, Херо Лупеску, Джордже Захареску, Наталия Сац, Волфганг Губиш, Оскар Фигероа, Манфред Щраубе, Кристиан Михайлеску, Емил Пасенков, Семьон Лапиров, Марко Катена, Йозеф Новак - от режисьорите, Курт Адлер, Марк Ермлер, Уде Нисен, Жан Бобеску, Ежицио Масини, Тамаш Пал, Асен Найденов, Корнел Трайлеску, Иван Маринов, Радосвета Бояджиева - от диригентите...
    През тези години сериозни постижения има и русенският балет, създаден от незабравимият Асен Манолов. Неговите реализации на:”Жизел”,”Лебедово езеро”,”Лешникотрошачката”,”Нова Одисея” отбелязват истински върхове в историята на българския балетен театър.Заслуги за израстването на този състав, без съмнение,имат и редица творци като: Мерцедес Павелич, Петър Луканов, Виктор Власе, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Стоян Георгиев, Калина Богоева, Хари Мехмедов, осъществили голям брой успешни спектакли по музика на класически и модерни автори. немалко от тях за първи път у нас...

    Гласовит, артистичен и емоционален е и русенският оперен хор. Създаден е от двама ентусисти- възрожденци – хоровите диригенти Илия Йорданов и Илия Илиев, с които постига и първите си големи професионални успехи. Като първокласен състав, способен да се справи и с най-трудните оперни партитури, израства през 60-те и 70-те години, под ръководството на талантливите хормайстори Николай Николаев, Атанас Димитров и особено Томина Сидова, един музикант от висока класа Огромни са заслугите и на режисьора доц. Стефан Трифонов, благодарение на когото хористите стават истински артисти, като част от тях стават и солисти...

    Ако трябва да отбележим и другата характерна особеност на театъра – това е неговата ансамбловост, постигната с ежедневен, упорит труд в репетиционните зали от страна на всички състави/ солисти, хор, оркестър, балет, технически служби /, а също и с едно сериозно и мъдро дългосрочно планиране от страна на художественото ръководство, за което интересите на театъра са били винаги на преден план, далече преди собствените, лични интереси. Може тъкмо на това се дължи големият и траен успех и безспорният авторитет на Русенската опера през годините.

    ТРИ ВЪРХОВИ МОМЕНТА НА ОПЕРАТА В РУСЕ


    Виолета Шаханова /Зорница/ и Пенка Дилова / Майката/ , две артистки с трайно присъствие в състава – в „Луд Гидия”, постановка в чест на 75- годишнината на Парашкев Хаджиев – един щастлив момент в историята на Русенската опера – Мартенски музикални дни -1987



    Кирил Кръстев /Марсел/ и Тодор Бонев /Рудолф/ в паметната първа постановка на „Бохеми”, дело на младите тогава ентусиасти Добрин Петков и Михаил Хаджимишев, 1951


    Незабравимата Евелина Стоицева в първата и още ненадмината постановка на „Катерина Измайлова” , високо оценена и от автора Шостакович – Мартенски музикални дни, 1965

    АРЕНА









    «  Обратно към новините



  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »
    Обяви

      Уеб дизайн Chafy.net