В раздел „държавна организация“ тазгодишният носител на статуетката стана българският парламент, а причината за това бе гласуваният от депутатите наскоро Закон за личните данни, в който бяха въведени специални критерии за журналисти и медии, които те трябва да спазват именно с цел да не се нарушават личните данни на хората.

„Въпросът е, че те могат да имат страничен ефект, да нарушат едно друго право – правото на свободно изразяване и на свобода на словото. Могат да се превърнат в предписания за действия при упражняване на журналистическата професия, а такъв тип предписания са фактически цензура“, аргументира се медийният експерт Георги Лозанов, който е част от журито.

В категорията „частна организация“ антиотличието отиде при „Център за обучение на педагогически специалисти“ ЕООД, заради техен гаф, довел до голям теч на лична информация. От него са били засегнати над 9 хил. ученици и над 2 хил. техни родители, а списъците с личните им данни са станали публични, включително и чрез публикуване в една от известните социални мрежи.

„Докато класическите носители на тези награди преди години бяха институциите от порядъка на МВР, специални служби и т.н., в ден-днешен мултинационалните компании изглеждат по заслужаващи да привлекат вниманието на демократичната общественост към тази тематика“, коментира адвокат Александър Кашъмов, правен експерт в ПДИ.

Името на антинаградите е вдъхновено от известната книга на Джордж Оруел „1984“. В романа Големият брат е символът на държавата, която те наблюдава и се грижи за теб, с цената на абсолютно ограничение на личната свобода. Затова и символът на антинаградата е военен ботуш, мачкащ човешка глава.

АРЕНА