Тези дни, след продължително боледуване, ни напусна Мария Венцеславова / 1943 – 2019/ беше сред
големите драматични сопрани в
съвременния български оперен театър. Мащабен, красив, темброво оцветен
драматичен сопранов глас от високо качество, безспорна музикалност,
интелигентност, красавица на сцената, артистка с присъствие и самочувствие на
истинска примадона, с излъчване, изобщо
с качества, каквито рядко се срещат накуп
днес. Мисля, че големият й формат бе за големите сцени и преди всичко за
Вагнер. Но съдбата я свърза трайно с Русенската опера, на която тя даде младостта и таланта си. На тази сцена,
след като завърши столичната музикална академия, тя създаде близо 40 роли от
различни стилове, автори и епохи - от
Моцарт през Верди и Маскани до Прокофиев и Владигеров. И започна с най-
трудните роли: Тоска, Аида, Лиза от
„Дама Пика”, Дездемона в „Отело”, Амелия в „Бал с маски”, Елизабет от „Дон
Карлос”, Сента в „Летящият холандец” на
Вагнер.
Сред поредицата от български героини се отделят преди
всичко Царица Мария от „Цар Калоян” на
Панчо Владигеров, Мария- Десислава от написаната специално за нея опера на
Парашкев Хаджиев, а сред класическите образи бих споменал Леди Макбет в
„Макбет” и Амелия Грималди от „Симон Боканегра” от Верди, и особено
Тоска и Аида. В тях беше пределно изразителна, силно драматична, интересуваше я
преди всичко линия на образа, като постигаше / и предаваше на публиката!/ едно
силно вътрешно вълнение преди всичко във вокалния образ. Сценично беше точна,
сдържана, екстатична, без излишни движения и външни ефекти.
Заедно със съпруга си, артистичният и музикален
драматичен баритон Анастас Анастасов, тя направи повече от ролите си като в
златните страници от история на Русенската опера ще се запишат съвместните им
изяви в: „Тоска”, „Аида”, „Макбет”, Летящият холандец”, „Мария Десислава”. На
българската опера тя даде не само своите роли, но своите синове, двама
талантливи певци с успешна кариера у нас и в чужбина – басът Орлин Анастасов и
баритонът Венцеслав Анастасов.
Огнян СТАМБОЛИЕВ АРЕНА
|