Обвиняват
социалдемократите, че дестабилизират финансово страната, докато те
печелят избирателите с концепцията за „растеж, воден от ръст на
доходите“
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 30 юли 2019 г. на сайта на вестник “Дума”.
На 8 юли 2019 г. румънският президент Клаус Йоханис
подписа новия Закон за пенсиите, който предвижда значително покачване на
доходите на пенсионерите през следващите години. Законът е поредна
мярка на Социалдемократическата партия, която представлява относително
по-бедната и по-уязвимата част от избирателите. Както други техни
подобни действия – като въвеждането на специална ставка на ДДС за всички храни през 2015 г., сегашните действия са критикувани от бизнес средите.
Експерти, загрижени за макроикономическата стабилност
на страната бият тревога, че в резултат на закона ще нараснат
дефицитите във финансовата система на страната. На свой ред министърът
на труда Мариус Будай посочва, че към момента Румъния харчи едва 6% от
БВП за пенсии, спрямо средно европейско ниво от 13%. Той е убеден, че
ако БВП на Румъния е достигнал 202 млрд. евро през 2018 г. спрямо 171 млрд. евро през 2016 г. има ресурс за по-високи пенсии.
Report this ad Преди
представянето на новия закон е нужно да се кажат няколко общи
информации. В Румъния стандартната възраст за пенсионирате е 65 години
за мъжете и 63 години за жените. Минималният осигурителен стаж, след
който е възможно пенсиониране, е 15 години – и за мъже, и за жени.
Общият осигурителен стаж, който е нужен за пенсиониране е 35 години.
Новият закон позволява на жените, които са
реализирали минималния осигурителен стаж, родили са 3 деца и са ги
отгледали до 16-годишна възраст да получат при желание намаляване с 6
години на възрастта за пенсиониране. Такова намаляване е възможно и
когато сред децата има осиновени деца, отглеждани поне 13 години. Освен
това пенсионерите по инвалидност с първа степен на инвалидност имат
право освен на пенсия и на надбавка за придружител. Размерът на тази
надбавка е 50% от брутната минимална заплата за дадения месец, в който
се плаща.
Стандартната пенсия, която всеки румънец получава, се изчислява като
се умножи пенсионният коефициент, който във всеки един момент
представлява определена фиксирана сума, с годишните пенсионни точки,
които всеки гражданин получава на базата на доходите си през съответната
година. Месечните пенсионни точки представляват пропорцията на брутния
доход на гражданина спрямо брутният среден доход за месеца според
данните на румънския Национален статистически институт. За всяка година
се определят годишните пенсионни точки като се съберат месечните
пенсионни точки и се разделят на 12.
Това означава, че за да се повишат пенсиите, в
Румъния трябва да бъде вдигнат пенсионния коефициент. Към момента той е
1100 леи (233 евро). Съгласно приетия Закон за пенсиите от 1 септември
2019 г. той ще стане 1265 леи (268 евро), от 1 септември 2020 г. – 1775
леи (376 евро), а от 1 септември 2021 г. – 1875 леи (397 евро). След
това неговото изчисляване ще следва хода на инфлацията. С други думи до
2021 г. само на базата на пенсионния коефициент пенсиите в Румъния ще
нараснат с над 70%.
Именно този скок поражда опасенията на опозицията и
на финансовите среди, че Румъния би влязла във финансова нестабилност
заради нарасналите задължения по пенсиите. Според изчисленията само през
2019 г. бюджетът ще им нужда от 8,4 млрд. леи (1,76 млрд. евро) повече,
за да отговори на повишения пенсионен коефициент. През 2020 г. сумата в
плюс ще нарасне на 24,8 млрд. леи (5,24 млрд. евро), а през 2021 г. ще
достигне 58,1 млрд. леи (12,28 млрд. евро). През 2022 г. допълнителната
сума, която ще е необходима, достига 81,1 млрд. леи (17,14 млрд. евро).
Report this ad Числата
може да звучат големи, но румънските социалдемократи твърдят, че
колкото и да ги предупреждават, че страната се движи към пропастта,
вместо да се стигне до нея, се върви напред към едни от най-високите
показатели за икономически растеж в ЕС. Това е същността на стратегията
за „растеж, подхранван от покачване на заплатите“ на икономиста Кристиан
Сокол, който обича да доказва с числа, че неговите стратегии хем са
превърнали Румъния в една от най-жизнените икономики в Европа, хем са
довели до повече пари в джобовете на хората и до повече потребление,
довело на свой ред до допълнителна икономическа активност.
Сокол обяви, че се оттегля от активната дейност в
полза на социалдемократите в дните около приемането на Закона за
пенсиите. Неговата стратегия обаче явно остава в сила. Социалдемократите
са наясно, че за да продължат да управляват трябва да дават някакви
преференции на своя електорат, който като цяло е по-възрастен, живее в
по-малки населени места и разчита повече на държавата за своите доходи.
Тяхната надежда е, че по-високите доходи на населението, включително от
пенсии, ще повишат потреблението, което ще увеличи икономическия растеж и
като последица Румъния ще се оттласне от дъното на европейските
класации.
Докога обаче по-високите доходи ще водят до по-висок
растеж, а по-големия растеж до повече средства за преразпределяне?
Критиците на линията на социалдемократите постоянно чертаят мрачни
сценарии за бъдещето на страната. Достатъчен е поглед в данните за
дълговете и дефицитите, които експертите постоянно показват. Според статия
на RFI, позоваваща се на данни от Румънската национална банка,
дефицитът по текущата сметка за първите пет месеца на 2019 г. се е
увеличил с над 830 млн. евро и е достигнал до 3,4 млрд. евро. Той е и с
32,6% по-голям от регистрирания за същия период през миналата година.
Румънският износ нараства, но още по-бързо нараства вноса, провокиран от
нарастващото потребление. В резултат импортът надвишава експортът с 6,3
млрд. евро. Спадат и чуждестранните инвестиции, които развиха доста
румънската икономика през последните години. За посочения период те са
под 1,5 млрд. евро. За същото време външният дълг на Румъния е нараснал с
над 4 млрд. евро.
Report this ad Подобни
данни обаче се публикуват от години – още от когато през 2015 г. бе
въведена специална ставка на ДДС за храните, която стимулира
потреблението и остави пари в най-бедните слоеве на населението.
„Четете все по-често интепретации за правителствения
дълг – спаднал, покачил се, бил или не устойчив“, пише Кристиан Сокол в
своя блог на сайта на в. „Адевърул“ и продължава: „Използват се погрешни
интерпретации и заключения, които манипулират нямащите икономически
познания. Правилното оценяване на показателите за дълга се прави чрез
наблюдаване на динамиката им като дял на БВП и като абсолютна сума. Що
се отнася до устойчивост, вече казах, макроикономическите показатели се
преценяват не според това с колко са нараснали или докъде са стигнали.
Това няма значение и не е нищо друго освен таблоидизиране на
макроикономическия анализ. Устойчивостта или не на еволюцията на тези
индикатори се изследва според праговете на устойчивост или на тревога,
отвъд които трябва да се премахнат неравновесията в икономиката“. След
това Сокол обяснява, че през 2018 г. делът на държавния дълг спрямо БВП е
по-нисък от този през 2016 г. Пак през 2018 г. за 1 евро растеж на
румънската икономика се тегли по-малък размер дълг, отколкото през 2016
г. Освен това Румъния има най-ниския съвкупен частен и държавен дълг в
ЕС.
След като социалдемократите понесоха удар на
евроизборите, а техния лидер Ливиу Драгня влезе в затвора, за тях е
важно да не загубят своя традиционен електорат. Битката за неговите
сърца, умове и стомах явно предполага дързостта да се върви срещу
предписанията на финансовия елит. Или пък социалдемократите просто нямат
друг избор, тъй като ако се бореха просто за „лява“ версия на
икономическата дисциплина, нямаше да печелят избори? Както при борбата с
корупцията доскоро, в икономически план в Румъния също има различни
лагери, противоречия и напрежение, които водят до развитие… |
