Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия (Мраморно море), а родителите й били благочестиви и уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.

Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Тя следвала примера на Св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след две години тихо угаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка.

Дълги години гробът на светицата бил забравен - когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.

Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница (9 март 1230 г.) цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите и в Търново. Най-популярната творба е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно в средновековна Европа.

В народната традиция Петковден се смята за завършек на есента, а с това и на активния стопански цикъл. Св. Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене.

Имен ден празнуват Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун.

 АРЕНА