Като повечето прозаични опуси от този род, „Живот на една гара” не е типична творба с „ключ”, с помощта на който могат лесно да се идентифицират реални, конкретни фигури и ситуации, а е по- скоро роман, в който състоянията, образите и идеите са облечени във фикцията, в самата тъкан на разказа. Но тази тъкан е твърде крехка и отстъпва на философските медитации, на вътрешните монолози на автора, което прави повествованието някак „прозирно”, кара читателя да приема подсказаните идеи загатнато. Защото езикът на този автор е определено езоповски. Октавиан Палер е белетрист с определено философска нагласа, при това забележителен ерудит, с огромна култура, което прави тези пасажи от разказа му много интересни. Впечатлява алюзията му за социалистическата революция, чрез интересните епизоди, свързани с Френската революция от 1791 година и съда над Максимилиан Робеспиер. Главната тема на пледоариите „за” и „против”, тук е тази, че виновните за терора са не само революционерите / комунистите/ - „агентите на Злото”, но и самата публиката, която ги приема пасивно, без да се възпротиви и разбунтува, просто от опортюнизъм или от страх. Страх, който беше парализирал народите от Източна Европа, станали жертва на руските имперски амбиции / които, всъщност, продължат и днес!/. Палер е обсебен от „границата на отстъпа” или момента, когато изплашената до смърт жертва, сключва договор с мъчителите си.

Но каква е фабулата тук, ако може да се говори за такава?

Един мъж и една жена се срещат на перона на една малка изоставена гара. Двама самотни герои – монади, неспособни да се приспособят към света. Той е учител по история, избягал от своя град, тероризиран от укротители на кобри. Тя се казва Елеонора и също е напуснала града си, превзет от дресьори на кучета. Гарата, където са двамата, е напълно откъсната от света, без телефон, с часовник без стрелки, с табела, на която няма разписание на влаковете, които всъщност не минават отдавна оттук. Наблизо има само гора и едно блато, а отвъд него – пустиня...Следва поредица от тревожни събития. Кобрите от града на Учителя / той всъщност води и разказа/, тук са символ на страха, който има във всеки от нас, на затаени чувства, които веднъж освободени, могат да отровят живота ни. А укротителите са примитивни, маргинални типове, от утайката на обществото / живеещи до блатото/, които властта използва, за да сплаши гражданите. По същия начин, и дресьорите на кучетата от града на Елеонора / алюзия за зловещата румънската служба за сигурност от времето на Чаушеску, Секуритате/ предизвикват паника сред жителите, за да ги държат в страх и подчинение. Чрез символа на кобрите и кучетата, Октавиан Палер ни внушава истината, че ако не им се противопоставим навреме, тираните, появили се сред нас, винаги успяват да ни манипулират, подчинят, обезсилят. И в тази ситуация на повсеместен терор, Учителят- разказвач твърди, че са възможни единствено две алтернативи. Да се предадеш пред лицето на Страха, да загинеш, или да се превърнеш в роб, да се адаптираш към ситуацията...

А Гарата е просто една мъртва точка, през която не минава нито влак, нито човек, прелитат само ята от гарвани през зимата, а през лятото – рояци комари. Тя е просто един символ на исторически символ, образ на краха на т.н. „комунистически идеал”, в който през младите си години е вярвал безрезервно, сляпо и самият автор.

Романът на Октавиан Палер е роман- есе, изследващ анатомията на страха и абсурда, образа на едно уж, ново или обновено, всъщност нашето, общество, което се стремеше към светли върхове, но се оказа, че е станало жертва на своите заблуди.

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

АРЕНА