В понеделник, 10-и февруари, от 12.00 ч. в
Историческия музей ще бъде представено
списанието „Живи наследства“ на
Регионалния център за опазване на
нематериалното културно наследство в
Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО
– София. За целите и мисията на изданието
ще говорят директорът на Регионалния
център за нематериално културно
наследство към ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова,
главният редактор доц. д-р Ирена Бокова
и директорът на Регионалния исторически
музей в Русе проф. д-р Николай Ненов.
Списанието излиза на български и
английски език. Посветено е на изследването,
изучаването, опазването и популяризирането
на живите наследства. Неговата цел е да
съдейства за разпространение на
международни и национални политики, на
знания и добри практики в сферата на
нематериалното наследство.
Първото изследване в списанието е на
проф. Николай Ненов, който се фокусира
върху живите наследства в репрезентациите
на музеите. Местата на памет стават все
по-гъвкави и адаптивни що се отнася до
„експонирането“ на нематериалните
наследства. Сред основните инструменти
са артефактите и историите, които те
носят от една страна и прякото
взаимодействие с местните общности и
въвличането им в дейности, присъщи на
музея от друга. Все по-често публиките
стават активни участници в концептуалното
съзряване и практическата реализация
на културни продукти, което ги прави
значими субекти в оформянето и изграждането
на облика на съвременния музей по начин,
който е най-близък и разпознаваем за
широката аудитория. Акцентът попада и
върху неформалното образование като
начин за споделяне на наследството.
Текстът се спира на хилядолетни културни
практики, които хората припознават като
неизменна част от начина си на живот и
с които се идентифицират. Рибарските
общности по Дунав предават традиции,
знания, умения поколения наред. Изграждане
на лодки, плетене на мрежи, улов на риба,
тънкостите на рибената чорба – осъзнати
и остойностени (от самите общности)
елементи, плод на индивидуален опит и
унаследено познание, което музеите
изследват и споделят. Статията предлага
и множество примери от практиката на
различни европейски музеи, в които се
наблюдава индивидуален подход и
вариативност на разглежданата тема.
Без значение от формата на интерпретация
и от начина, по който се разгръща, разказът
за наследството на рибарите всъщност
е неделима част от културния пейзаж на
регионите по Дунав.
В списанието „Живи наследства“ са
застъпени също темите за българското
архитектурно наследство, развита от
директора на Регионалния център в София
д-р Ирена Тодорова, за анадолските килими
и майстори и учители на каба-гайди, за
нематериалното културно наследство на
Украйна, Молдова и Словения. АРЕНА
|