Регионален исторически музей Русе е домакин днес и утре на поредица събития, организирани от Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО - София.

Повече от 30 участници: учени и изследователи, носители на живите традиции на наследството, медии, представители на властите, се включват в програмата. В началото беше представено двуезичното списание „Живи наследства“, издавано от Регионалния център на ЮНЕСКО.

Директорът на Регионалния център за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова представи мисията и целите на центъра и подчерта пъстротата на културите от Югоизточна Европа, представени в това първо по рода си издание. Списанието излиза на български и английски език. Посветено е на изследването, изучаването, опазването и популяризирането на живите наследства. Неговата цел е да съдейства за разпространение на международни и национални политики, на знания и добри практики в сферата на нематериалното наследство.

Главният редактор доц. д-р Ирена Бокова подчерта, че разделянето на материално и нематериално наследство е относително. Важното с въвеждането на категорията нематериални наследства и живи наследства е, че се дава възможност на цялото население на човечеството, независимо от броя на хората, които практикуват или изпълняват даден ритуал или споделят наследство, да получат знака на ЮНЕСКО. Тоест, културните различия могат да бъдат и са ценност, независимо от това къде се изпълняват.

Първото изследване в списанието е на проф. Николай Ненов, който се фокусира върху живите наследства в репрезентациите на музеите. Местата на памет стават все по-гъвкави и адаптивни що се отнася до „експонирането“ на нематериалните наследства. Сред основните инструменти са артефактите и историите, които те носят от една страна и прякото взаимодействие с местните общности и въвличането им в дейности, присъщи на музея от друга. Все по-често публиките стават активни участници в концептуалното съзряване и практическата реализация на културни продукти, което ги прави значими субекти в оформянето и изграждането на облика на съвременния музей по начин, който е най-близък и разпознаваем за широката аудитория. Акцентът попада и върху неформалното образование като начин за споделяне на наследството.

Текстът се спира на хилядолетни културни практики, които хората припознават като неизменна част от начина си на живот и с които се идентифицират. Рибарските общности по Дунав предават традиции, знания, умения поколения наред. Изграждане на лодки, плетене на мрежи, улов на риба, тънкостите на рибената чорба – осъзнати и остойностени (от самите общности) елементи, плод на индивидуален опит и унаследено познание, което музеите изследват и споделят. Статията предлага и множество примери от практиката на различни европейски музеи, в които се наблюдава индивидуален подход и вариативност на разглежданата тема. Без значение от формата на интерпретация и от начина, по който се разгръща, разказът за наследството на рибарите всъщност е неделима част от културния пейзаж на регионите по Дунав.

В списанието „Живи наследства“ са застъпени също темите за българското архитектурно наследство, развита от директора на Регионалния център в София д-р Ирена Тодорова, за анадолските килими и майстори и учители на каба-гайди, за нематериалното културно наследство на Украйна, Молдова и Словения.

Представянето на списание „Живи наследства“ е част от програмата на двудневен семинар за управление на нематериалното културно наследство с фокус върху гражданското включване, който се провежда днес и утре в Историческия музей в Русе. Форумът се организира от Регионалния център на ЮНЕСКО – София, като част от проект BG05SFOP001-2.009-0182 с наименование "Опазване на нематериалното културно наследство чрез повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство".

Основната цел на проекта е повишаване на гражданското участие при провеждането на политики и е насочено към актуализиране на законодателната рамка и политики в областта на опазването на нематериалното културно наследство чрез открито и отговорно управление, съвместна дейност между гражданите, бизнеса и администрациите и разработване на механизъм за осъществяване на граждански мониторинг на националните и локалните политики.

АРЕНА