17.02.2020  » 70 години от началото на театъра на абсурда


Тази година се навършват 70 години от началото на театъра на абсурда - премиерата на „Плешивата певица“ от Йожен Йонеско. По този повод списание „Театър“ помества беседите му с Клод Бонфоа. Преводът от френски е на Огнян Стамболиев – наш съгражданин и един от големите изследователи на творчеството на Йонеско у нас.

Йожен Йонеско е роден на 26 ноември 1909 година в Слатина в семейството на румънец и протестантка от френско-румънски произход. Автор е на прочути пиеси, играни по цял свят, в това число и България: „Плешивата певица“ (първата му театрална творба, написана през 1948 г.), „Носорози“, „Столовете“, „Картината“, „Двама в делириум“ и други. Член на Френската академия от 1970 година. Умира на 28 март 1994 година в Париж.

„Плешивата певица“ е поставяна и в ДТ „Сава Огнянов“, с премиера на 8 май 2001 година. Преводът е от френски на Бояна Петрова, постановката на Александър Беровски, сценография и костюми на Петьо Начев, звуци – Андрей Тотев. В ролите са Ралица Константинова, Силвия Терзиева, Виолета Янева, Любомир Кънев, Илия Деведжиев и Венцислав Славов.

Спектакълът участва в Международния театрален фестивал в Пловдив „Сцена на кръстопът“, през септември 2001 година, Международния театрален фестивал в Гюргево. Показван е на театрални фестивали в Анкара през 2002 година и в Слатина, Румъния – родното място на Йонеско същата година.


През 1950 се роди нов драматург. Това бяхте вие, Йожен Йонеско. Вашата първа пиеса „Плешивата певица”, поставена в театър „Ноктамбюл” от Никола Батай, дотолкова изненада всички, и толкова бе далече от вкуса на публиката, че предизвика истинска буря: от една страна –от възторг, а от друга – гняв. И макар и сега да съществуват хора, които да отказват да видят себе си и собствената си безполезност в дърдорещите без умора Мартинови и Смитови, „ Плешивата певица” отдавна е класика в съвременния театър. Вие сте световноизвестен автор, вашите пиеси се поставят навсякъде, за тях се пишат научни трудове.

Но един драматург не се ражда с първата си пиеса. Зад нея стоят размисли за литературата, за театъра, за света, а понякога и статии на тези теми. Зад нея стои човекът, целият негов предишен живот, тоест някаква съвкупност от събития, преживявания, страсти, мечти.

Преди да заговорим за вашия театър, за вашите възгледи за литературата и драматургията, за близките до вас теми и, може би, и за вашето отношение към реакцията на критиката, бих искал да се обърнем към...

Цялото интервю прочетете тук

АРЕНА





«  Обратно към новините