Докато мълчиш, можеш да кажеш много неща. С поглед, с усмивка… Няма смисъл от думи, за какво са думите? Думите са за нещастните хора – ето такива, какъвто съм аз сега – нещастните хора говорят много и не спират. Говорят, за да се разсеят, да забравят, че са нещастни, да забравят колко им е болно и колко са самотни.
А щастливите хора не говорят, на тях думите не им трябват.
Щастието няма нужда от думи.

Текстът е създаден върху сборниците разкази „Малкото име на дните“ и „Тиква!“ от Александър Урумов.

АРЕНА