Проф. д.ф.н. Анчо Калоянов ще гостува
в Регионалния исторически музей в Русе
на 2 март, понеделник, от 18.00 часа. Той ще
представи том V от поредицата си
„Славянската православна цивилизация
/Възкръсналият Велики Преслав (1037-1185) и
възвърнатото царство на цар Иван Асен
II (1241-1308)/“.
В том V на „Славянската православна
цивилизация“ е направен нов прочит на
„гръцките извори за българската история“
от средата на X до началото на XIV век. По
поведението на етнонимите във византийската
летописна традиция от XI-XII в. е установена
целенасочена замяна на „българи“ с
„мизи“, „скити“, „печенеги“ и „власи“
при обитателите на тема Паристрион
(военноадминистративна единица, която
обхваща територията между Дунав и Стара
планина по време на византийската
власт), за да бъде премълчан самостоятелен
политически субект, с който Константинопол
е в договорни отношения от 1037 до 1185 г. –
възкръсналият Велики Преслав.
Липсващият Запад на Византия, възвърнала
през 1261 г. Константинопол, е компенсиран
от Георги Акрополит, Теодор Скутариот
и Георги Пахимер с историографска
събитийност, чрез която „на книга“ са
присвоили половината от българските
земи в царството на цар Иван Асен II.
Завоеванията на Йоан Дука Ватаци и на
Теодор Ласкарис, потвърдени с договорите
от 1246 и 1256 г., са съчинени, превратно са
представени българите и техните царе
Константин Асен Тих, Георги Тертер и
Теодор Светослав, но до 1308 г.
Премълчаването на възкръсналия Велики
Преслав през XI-XII в. и съчиненото завоюване
на Запада през XIII в. са институционално
постановени и оправдани с летописния
разказ за покръстването при княз Борис.
Системната подмяна на византийските
летописи от средата на Х в. до началото
на ХIV в. на истинската събитийност със
съчинена е останала незабелязана в
българската историография през ХХ в.
„Поредицата „Славянската
православна цивилизация“ на проф. Анчо
Калоянов е възможност за българските
изследователи от различни медиевистични
профили да съгласуват редица свои частни
евристични решения с една по-обхватна
и заслужаваща доверие концепция. За
това се иска научна смелост и
добросъвестност, която, без да разрушава
естествения респект пред научната
традиция, ще подложи на разумна и
прагматична преоценка историческата
стойност на достъпните историографски
текстове, за да преосмисли позициите
на българския интелектуален елит като
отговорен не само пред своя народ, но и
пред всички православни славяни.“ –
проф. Тодор Моллов, Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“. АРЕНА
|