Днес православната църква чества Успение Богородично. В своето Евангелие Йоан Богослов пише, че на 50-ия ден от смъртта на Христос над учениците и Богородица се спускат „огнени езици“, и кръстени с духа, Христовите ученици се разпиляват по света, за да сеят словото му. Богородица отива в Ефес, Антиохия и Атон, а към края на живота си е отново в Йерусалим, където я посещава архангел Гавраил. Той й съобщава деня на нейната смърт. Погребали тялото й в една пещера до Гетсиманската градина. На третия ден гробницата останала празна, тъй като светицата възкръснала.

На 15 август се чества смъртта на Св. Богородица По божествен начин всички апостоли се събират в деня на нейното погребение, тъй както тя пожелала в последния си час. Този момент се рисува най-често в иконите, стенописите и миниатюрите.

В този ден църквата почита паметта на своите ктитори (дарители).

Култът към Богородица е един от най-разпространените у българите. Негова особеност е схващането, че Богородица е обикновена жена. Дълбоко вкоренена е народната представа за нейното милосърдие. Тя е защитница на грешниците; покровителка на жените, на майчинството, на родилката и детето.

Голяма Богородица е празник, честван главно от жените, и от неотродилите се (тези, които ще раждат още деца). На празничната литургия в църква се отнасят първите прибрани плодове (грозде, диня, мед, хляб от новото брашно), за да ги освети свещеникът. Раздават се за здраве и за мъртвите.

Имен ден имат всички жени с име Мария.

Традиционната трапеза включва прясна пита, житна каша, варена тиква, каша от пиле, тиганици, грозде, диня.

АРЕНА