|
С 53% по-малко туристи отчита русенският
музей през изминалата 2020-а г. През
експозиционните пространства са
преминали 35020 посетители, които са едва
47% в сравнение с 2019-а г., когато обектите
на музея посрещнаха 79 062 човека.
Появата на COVID-19 рефлектира
сериозно върху туристопотока и доведе
до необичаен спад на стойностите.
За
първи път от своето съществуване до
сега музеят затвори врати за 92 дни –
през март и април и през декември.
Отменени бяха преобладаващата част от
пътуванията на круизните кораби по
Дунав. Така през 2020-а г. русенският музей
посрещна 3157 чужденци за разлика от
2019-а г., когато техният брой бе 23 739.
Спад бележат и родните туристи, които
през изминалата година са 31 863 човека.
Най-многобройни сред тях очаквано са
индивидуалните посетители, тъй като
груповите посещения в музеите бяха
забранени. Най-голям е интересът от
страна на пенсионерите и студентите.
Тези категории посетители се ползват
с намаления на входните такси – по 2 лв.
на човек. Обектът с най-висок интерес
от страна на гостите на музея - Ивановските
скални църкви бе посетен от 10 659
човека. За сравнение обектът на ЮНЕСКО
през 2019-а година имаше над 24 311
посетители. Средновековният град Червен
се оказа една от привлекателните
дестинации за родните и чуждестранни
туристи през изминалите 12 месеца със
7361 човека.
От градските експозиции
най-посещаван бе Екомузей с аквариум.
Резкият спад
на посетители рефлектира и върху
приходите на културния институт. От
входните такси, които туристите заплащат,
всяка година музеят наема допълнителен
брой хора, благодарение на които обектите
работят седем дни в седмицата без почивен
ден от март до ноември. По този начин
културният институт осигурява качествена
услуга на потребителите на културен
продукт, разкрива и нови работни места
за екскурзоводи.
Въпреки сериозните
предизвикателства на корона кризата,
всички хора, на които музеят разчита
сезонно, успяха да се върнат в обектите
си.
Безпрецедентното
затваряне на културният институт на
два пъти не преустанови работата на
музейните служители. Те не само че
продължиха да извършват обичайната си
фондова, научна и експозиционна дейност,
но насочиха усилия към запазване на
комуникация със своите публики, въпреки
невъзможността за физически достъп до
залите.
Използвани бяха възможностите
на социалните медии като своеобразен
медиатор за общуване с посетителите.
Така всяка една активност, можеше да
бъде проследена и разказана на страницата
във Фейсбук – как се извършват
идентификация на културни ценности,
реставрация на археологически находки,
по какъв начин се правят препарати за
диорамите в Екомузей с аквариум, как се
обработват колекции. Във виртуална
среда се проведе и първата за музея
онлайн Национална научна конференция
„Захари Стоянов и лицата на Българското
възраждане“. Форумът бе включен в
програмата на Регионален исторически
музей – Русе още в края на 2019-а година.
Заради пандемията събитието не бе
отменено, а се трансформира. Невъзможността
за физическо присъствие на ученици при
провеждане на заниманията от образователната
програма по „Русезнание“, наложи
часовете да се проведат в интернет
пространството. Така музеят проведе
първия си online урок с
ученици от СУ „Йордан Йовков“, посветен
на промените в градското пространство
на Русе след неговото Освобождение. Със
ограничено присъствие и основно във
виртуална среда се случиха проявите в
рамките на Международната нощ на музеите
през ноември и Нощта на учените.
Най-големият форум за музеите у нас -
Панаир на музейните изложби също беше
проведен като хибридно събитие –
приветствията и първата част от
програмата, която включваше презентации
на изложби от различни български музеи,
бяха записани предварително, присъствено
се проведе единствено награждаването
в конкурса на Министерството на културата
за самостоятелна и/или съвместна мобилна
изложба.
Музеят работи
по три международни проекта, които ще
увеличат представянето на артефактите
по дигитален път и ще създадат образи
на наследството чрез добавена реалност.
Въпреки
липсата на посетители, през месец април
музеят подреди и откри две изложби -
„Истории от порцелан. Образи от Великото
херцогство Люксембург“ и „Антропология
и фотография. 60 години в 60 снимки“ на
доц. д-р Васил Гарнизов, преподавател в
Нов български университет, които бяха
визуализирани и описани в социалните
медии. През декември в зала „Русе“ на
музея можеше да бъде видяна експозицията
на Държавния културен институт към
Министерството на външните работи
„България, Япония и наследството на
цивилизациите“. Заради пандемията и
отмяната на множество събития в града,
единствената проява, посветена на юбилея
на Мартенски музикални дни, остана
изложбата „60 години Международен
фестивал „Мартенски музикални дни“,
реализирана от Регионален исторически
музей – Русе.
Трудната
обстановка в световен мащаб не попречи
на русенският музей през 2020 г. да представи
осем изложби, да покаже няколко изложби
в други музеи от страната – Свищов,
Търговище, Тутракан, Плевен. Експонати
от фонда на културния институт бяха
включени в няколко национални изложби
и една международна в австрийския замък
Шалабург, а самостоятелна изложба с
мартеници музеят подреди в Гюргево. По
проект на Министерството на културата
бе направена и изложбата „Природа в
риск“, посветена на заплахите от
търговията със застрашени от изчезване
растения и животни. След отпадане на
ограниченията през пролетта, русенският
музей се опита да върне хората в музея
с поредица от събития в откритите си
експозиции – концерти с класическа
музика и джаз на Средновековен град
Червен, четене на приказки на римска
крепост „Сексагинта Приста“ и
провеждането на традиционния Римски
пазар.
Въпреки
ниските стойности на туристопотока
русенският музей отново е сред лидерите
по посещаемост в страната със своите
почти 50%. Голяма част от българските
музеи реализират успеваемост средно
между 25-30%. Надеждите са, че през 2021-а
година туризмът в национален и световен
мащаб ще се раздвижи, което ще се отрази
и на по-високия брой посетители.
АРЕНА
|
