На 12 април 1941 г. във Велико Търново се ражда големият театрален режисьор Слави Шкаров. Ако не беше преждевременната му ранна смърт на 11 май 1988 г./ едва на 47 години!/ на рождената си дата днес той щеше да чества достолепна годишнина. Но съм сигурен, че нямаше да я отбележи с помпозно юбилейно тържество, с вълнуващо слушане на елейни слова и тържествени приветствия. Сигурен съм, че и този юбилей щеше да бъде отбелязан по „шкаровски“: необичайно, дръзко-театрално, обграден от любовта на своите съмишленици – артистите и зрителите.

Но сега, когато го няма вече 33 години ,остава юбилеят пак да бъде отбелязан в атмосферата на спомена, на размисъла за преживяното с неговото изкуството., Знам от негови най-близки приятели, че те всяка година се събират в София на рождената му дата и продължават да си говорят за него, продължават да поддържат в душите си заветите на неговото режисьорско изкуство. И тази година ще го направят!

Слави Шкаров е голямата творческа емблема на Русенския драматичен театър. Именно в неговата трупа от 1969 до 1988 г. той направи своите ярки, забележителни спектакли :„Босилек за Драгинко“ от К.Илиев, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П.Ковачик, „Амадеус“ от П.Шафър, „Кошници“ от Й.Радичков, „От земята до небето“ от Н.Русев и още много други. През последните години от живота си той направи забележителни спектакли и на сцената на Сливенския драматичен театър, където също спечели много приятели - „Молиер,или съзаклятието на лицемерите“ от М.Булгаков, “Праг“ от Ал.Дударев, „Ревизор“ от Гогол.

Творецът Слави Шкаров не е забравен. Времето сякаш уголеми, при даде мащаб на неговото творчество, роди легендата за майсторството му като режисьор .За него се написаха две книги, зали в театрите на Русе и Сливен бяха наименувани на негово име, Национален конкурс за млад режисьор в Русе от 2018 г. носи също неговото име.

Отдавна неговото творчество е в атмосферата на проникновения разказ за историята на Русенския театър. И сега в месеца на неговия юбилей легендата ще получи ново възраждане. Отново колеги и зрители ще си спомним за преживяното с изкуството на Слави Шкаров - един спомен , който поддържа огъня на вечния порив да правим театър.