Археологическите проучвания на селищната могила при село Бъзовец и резултатите от тях през отминалата година ще бъдат представени на 15 април от 18 часа в Регионалния исторически музей – Русе.

Селищната могила се намира на 3 км южно от село Бъзовец. Представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от каменно-медната епоха (халколит, V-o хил. пр. Хр.). Принадлежи на едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Обектът се проучва от археолога д-р Димитър Чернаков от 2012 г.

През изминалия археологически сезон продължи изследването на пласт от ранния халколит (4800-4600 г. пр. Хр.). Установено е, че най-източната периферия на селищната могила е била използвана за производстена дейност. Там са разкрити останките на грънчарска работилница за нуждите на самото селище. Това е едно от най-ранните археологически свидетелства за отделяне на грънчарството като занаят. Разкрита е правоъгълна сграда с две помещения, изградена от глина и дърво и ориентирана по осите на дългите страни север-юг с размери 9,60/6,50 м. Във вътрешността ѝ са проучени останки на две близко разположени глинени пещи с квадратна форма. Едната от тях е с рядко срещани за времето и региона конструкция и устройство. Долепена е до източната стена на сградата с изнесен отвор навън. Изградена е от две камери една над друга – долна полувкопана за гориво и горна за изпичане. Върху подовата замазка на долната камера е открит сферичен отвор за подаване на въздух и регулиране нивото на кислорода. Пред входа на пещта има плитко вкопаване за складиране и подаване на гориво. Около структурата е изграден улей с лек наклон към нейния вход, предназначен за изливане на вода за регулиране на огъня и температурата на затопляне. Така оформена най-вероятно пещта е била предназначена за изпичане на керамика и/или за термична обработка на храна. Възникналият модел на този тип съоръжения продължава да се използва и усъвършенства в по-късните археологически епохи. Под сградата с пещите започна проучване на друга по-ранна постройка.

АРЕНА