Приключиха разкопките на Широковското
кале за сезон 2021 г. Крепостта е разположена
на естествено защитен скален нос, при
сливането на реките Баниски и Черни
лом. Тя представлява един от най-значимите
и представителни паметници на
фортификацията по долината на река
Русенски лом.
Под ръководството на Деян
Драгоев от РИМ – Русе и Добрина Харбалиева
от ИМ – Средец и с помощта на целева
субсидия от страна на Министерство на
културата в размер на близо 24 000 лева,
екип от археолози, студенти и доброволци
в продължение на три седмици, проучи
южната кула на най-вътрешната от трите
крепостни стени, преграждащи скалния
нос в м. Кръстовица.
Изяснена е хронологията
в изграждането и функционирането на
укрепителната система на късноантичния
обект. Крепостта възниква като военно
укрепление през втората половина на V
в. Към това време археолозите отнасят
изграждането на видимите и днес на
терена две успоредни крепостни стени,
построени от големи каменни блокове,
някои от които с размери надвишаващи 2
м дължина. През VI в. крепостта се
трансформира в цивилно селище.
Множеството
откривани находки – керамични лампи и
съдове, предмети от кост и рог, прешлени
за вретено и тежести за рибарски мрежи,
спомагат да се разкрие всекидневния
живот на населението. Благодарение на
мощната укрепителна система – дебела
4 м. крепостна стена и наличието на
спомагателна стена (протейхизма),
селището успява да преживее големите
аваро-славянски нашествия от края на
VI в.
През Средновековието укрепената
територия е разширена, а в източна посока
е изградена трета крепостна стена,
запазена под формата на землен насип с
височина над 4 м. К. Шкорпил предполага,
че в развалините на Широковското кале
трябва да се търси споменатия през XII
в. от арабския географ и учен ал-Идриси
град Агранзинос. Изказани са предположения,
че крепостта при Широково е средновековния
български град Кръстовец. АРЕНА
|
