На 4 декември Православната църква почита светата мъченица Варвара. За
св. Варвара легендата разказва, че била римска девойка, която приела
християнската вяра. Разярен, баща й я завел при местния префект, който
осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата,
но на път за вкъщи бил поразен от светкавица.
Затова народът вярвал, че
св. Варвара пази от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестрата
на св. Caвa и св. Никола и нeйният ден e подготовка за тexнитe: "Вapвapa
вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".
Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на
детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и
разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря
децата и те се заболяват. Празнува се за здравето на децата и стоката.
В някои краища св. Варвара е приета и за покровителка на домашните
птици. Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят
дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и
пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а
самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Някъде три, пет или седем деца отиват на бунището като носят на гърба си
дърва и боб. Там те го варят и го оставят "за баба Шарка".
За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи,
приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата
се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която
спечели, ще се омъжи първа през годината. Именичките посрещат гости
през целия ден.
Тук, както и в по-голямата част от народния ни календар, се преплитат
отношение към тайнствени езически божества и към християнски светци.
Обредите имат важна защитна роля, но и гадателна, и женитбена
насоченост. Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както
и от предхождащия го Андреевден.
Днес имен ден празнуват: Варвара, Варка, Варя, Барбара, Варадин.
АРЕНА
|
