 Мислех да не пиша нищо. Да оставя всичко да си изтече, както е ставало стотици пъти. Подтикнаха ме колегите - напиши, казват те, разкажи история. Вчера по мейла си дойде редовната поща от Общината. Така нареченият пресрелийз, или Пи Ар, или дописка, или съобщение, или както напоследък си го наричаме подлистник. Чета в заглавие... ЦДГ „ЗОРА” ОБЯВЯВА ПРИЕМ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ДВЕ ГРУПИ ЗА ЦЕЛОДНЕВНО ОБУЧЕНИЕ НА ЗДРАВИ ДЕЦА. Хм..., ами тези които кихат и кашлят, ами тези които имат специални образователни потребности, ами тези, на които им казват "различни".
Имам "различно" дете, което ще навърши този месец 4 години /много от колегите знаят това/. Уверявам ви, то също може да бъде здраво! И ходи в „нормална” детска градина с останалите си връстници. А какво ли е „ненормална” в случая? Нещо като „здрави” и „нездрави” деца... Имахме вариант дъщеря ни да постъпи в специалната детска градина, която вече е масова, но отказахме с аргумента, че искаме да е с различни от нея деца. Защото децата приемат различието за нормално, когато им е обяснено по нормален начин. Рискувахме да бъде с преподаватели, които не са толкова добри специалисти, като тези, работещи в специалната градина, за сметка на контакта й с различните от нея. И тя се справя, дори много добре. И постига резултати, неочаквани и от лекарите, и от рехабилитаторите. Защото е сред „различни”. И никой не я е третирал като дете с проблем, напротив – носи същите отговорности, както връстниците си.
Думата беше за „здравите” деца. Думата „нездрави” е много по-дискриминационна. Но беше достатъчно да се каже, че специалната детска градина променя статута си и в нея могат да кандидатстват всички деца, независимо дали имат специални образователни потребности или не.
Лошото в случая е, че това заглавие е поместено в сайт на държавна институция. Лошото в случая е, че такава информация се подава от служител в тази държавна институция. Лошото е, че преди да бъде написано съобщението, никой не е помислил за последствията.
Днес, а и вчера навсякъде това заглавие беше преписано без особена мозъчна дейност от страна на публикуващия. Та ще използвам думите, чути при едно обсъждане по темата в офиса - ПРАВА ТРЪБА . Чиновникът написал, журналистът копи пейстнал и се зарадвал, че си напълнил сайта, вестника, емисията. ДИДО ИЛИЕВ
|