© Симон Варсано, "Възвишение"

Близо 95 хиляди души са гледали "Възвишение" - екранизацията по романа на Милен Русков, от премиерата му на 10 ноември, сочи боксофисът към 26 ноември на сайта на Националния филмов център. Само за три седмици филмът на Виктор Божинов почти застигна най-гледаното българско заглавие за годината - "Бензин" на Асен Блатечки (99 хил. зрители към 26.11) и със сигурност ще се нареди сред най-гледаните филми на новото българско кино.

И заслужено - "Възвишение" е една от най-амбициозните му продукции, от адаптацията на сложната книга на Милен Русков през епохата, големия и звезден актьорски състав и снимките на открито през четирите годишни сезона. Приключенията на главните герои Гичо и Асенчо са заснети почти там, където се случват действително, и почти хронологично - в рамките на година по баирите на Стара планина. Някои от сцените във филма разкриват гледки на спираща дъха красота. С любезната помощ на оператора на продукцията Антон Бакарски "Дневник" предлага кратък пътеводител къде (и как) е заснето "Възвишение".

Възвишение-то

На първо място е буквалното "възвишение" - скалистият хълм, на който е снимана епичната 18-минутна финална сцена на филма. Това е връх Джемински камък близо до Пирдоп (42°44'29.3"N 24°14'05.6"E) над гара Антон. Той се вижда и от Подбалканския път. Именно така го забелязва режисьорът Виктор Божинов, който един ден предприема експедиция дотам заедно с оператора и продуцента Иван Дойков и се оказва късметлия. "Според описанието в романа трябваше да е място в подножието на Балкана, където се вижда път за бягство, но е голо, да има скали, зад които героите да се скрият, и същевременно на 360 градуса наоколо да не се виждат следи от цивилизация", разказа Антон Бакарски.

Пеш дотам е 40-минути до час изкачване от гара Антон. Екипът обаче трябва да намери как да стигне дотам със снимачната техника. Мястото се намира в началото на Националния парк "Централен Балкан" и осветлението, реквизитът, камерите са качвани с коне и помощта на местните хора. Актьорите пък ходят по 20 минути всяка сутрин от последното място, до което стига автомобил. "Беше много приятна разходка по изгрев", спомня си операторът, макар и времето в началото на ноември да не е най-спокойното. Всъщност в една от нощите вятърът отвява палатките, покриващи техниката, на няколкостотин метра, а охраната търси подслон в съседната гора. А сцената е снимана цели 10 дни, понякога и сред прехвърчащи снежинки. Времето на върха се мени много бързо и заслугата за дните да изглеждат като минути е и на колориста Тодор Тодоров.

Иначе местността Джемински камък е много красива и подходяща за туризъм. Наблизо се намира Еленската базилика и каньоните на реките Китница и Еленска, които водят и до водопадите Джемински скок и Казаните.

Беклемето

е вероятно едно от по-добрите места, на които човек може да получи запек. Сцената, в която Асенчо забавя мисията заради неразумната си диета, е заснета, където Милен Русков я е заложил - на върлия старопланински проход Беклемето. Точното място, което се вижда в 360-градусова панорама във филма, е на километър и половина от асфалтовия път на запад по билото (42°47'00.3"N 24°35'21.9"E). Дотам има и туристическа маркировка (изтрита в постпродукцията), а паметникът "на руските и съветските освободители" на върха на прохода не се вижда.