© Reuters

71-ият международен кинофестивал в Кан, който тази година се провежда по-рано от обичайното (8 - 19 май), предприе сериозни промени на добре отработения си модел. Първата и най-съществена сред тях е преустановяването на предварителните прожекции за акредитираните на фестивала представители на световните медии. Тази година нито един журналист няма да гледа филмите от официалната селекция 24 часа по-рано, каквато беше практиката до момента.

Веднага след обявяването на новината фестивалът бе засипан от несъгласия и протести срещу невижданата "рестрикция", която според някои внася тежко медийно затъмнение над официалния конкурс и паралелната програма "Особен поглед". Най-активни се оказаха френските кинокритици, които публично атакуваха фестивала с възражения, засягащи възможността им качествено да упражняват професията си. Но главният селекционер Тиери Фремо остана непреклонен - пресата няма да гледа нито един филм от конкурса преди официалната му премиера на "червения килим". За да тушира евентуалното ескалиране на допълнително напрежение сред професионалистите, след като те реално се сблъскат с променения регламент, фестивалът предприе предпазна мярка.

Дни преди официалното откриване всеки акредитиран журналист получи писмо, в което се казва: "Миналата година фестивалът в Кан отпразнува своя 70-и рожден ден, достолепна възраст, която би могла да предположи известна рутинност. Но желанието и амбициите ни определено са различни. Искаме да се възползваме от новото десетилетие, за да анализираме, експериментираме и преразгледаме някои от досегашните си практики И да посрещнем нашите 40 000 гости от 160 страни по най-добрия начин."

По-нататък в писмото се напомня, че принципът на програмиране не е променян от десетилетия. В същото време масираното навлизане на интернет в професионалния и личния живот на хората донесе множество последствия. "Интернет определено разби стереотипи, но наред с това откри възможността участващите в Кан заглавия, да бъдат коментирани в социалните мрежи по твърде лежерен начин. Поради тази причина желаем първият показ на филма, винаги в присъствието на главните му създатели на "червения килим", да се превърне в най-силното преживяване за тях, в тяхната истинска премиера..." По различни поводи и в различни моменти Тиери Фремо вече беше произнасял фрази от типа на: "Прекалено много обичам киното, за да смятам, че то заслужава необмислено отношение; определено предпочитам критически анализи, които не се свеждат до няколко набързо изстреляни изречения във Фейсбук или Туитър." В този смисъл втората важна промяна в регламента на Кан тази година забранява споделянето в социалните мрежи на скоротечни "мнения", преди прожекцията на филма да е стигнала до своя край.

Битката на Фремо за запазване авторитета на създателите на филмите, а оттам и на самия фестивал, е негова лична битка, но не само. Тя изразява типичното френското преклонение пред "креативността" в различните изкуства и особено в киното. Не случайно директорът на венецианския фестивал Алберто Барбера, независимо от уговорката, че "преосмислянето на фестивалните политики ще изисква действията на повече от един човек", не пропуска да отбележи, че, без съмнение Фремо е твърде "смел".

Всичко това означава, че уведомените за новите правила журналисти ще трябва не само да препрограмират собствените си навици, но и да положат допълнителни усилия, за да се адаптират към новата обстановка.
На трето място, започналият миналата година конфликт между фестивала в Кан и някои от най-могъщите платформи за глобално "стрийминг" разпространение продължава да занимава публичното пространство. За разлика от миналата година този път фестивалът безусловно се подчини на френското законодателство, което императивно разпорежда първото разпространение на филмите да е в киносалоните на страната.

Отказвайки да се подчини на натиска на глобалния капитал, фестивалът напълно изключи възможността филми, продуцирани от "Нетфликс" и други стрийминг платформи, да участват в главния конкурс. "Нетфликс" нарече решението "пределно рестриктивно" и демонстративно се оттегли от целия фестивал. И започна да обмисля закупуването на верига киносалони, където да разпространява филмите си и така да осигури безпрепятственото им участие в надпреварата за наградата "Оскар". "Миналата година нещата бяха стигнали до крайно ожесточение. Бях на ръба да загубя работата си" - сподели неотдавна Фремо. Днес, много по-спокоен, той вече е на мнение, че и двете страни в спора трябва внимателно да преосмислят позициите си в името на киното и, разбира се, на публиката.

За сметка на всички ограничения тази година фестивалът в Кан широко отваря вратата на официалния конкурс, в който десет режисьори участват за пръв път, а трима – за втори. В същото време програмата "Особен поглед" приютява рекорден брой дебютанти. Подобен демократизъм не се е случвал в Кан от години. Пак според Фремо по отношение на предлагането настоящата година е "перфектна" откъм млади таланти и поради тази причина новите дози оригинални естетически стилове могат достойно да отговорят на големите очаквания.

Кан, разбира се, не би бил Кан, ако настоятелно не следваше собствените си принципи. Именно от уважение към оригиналния талант на Ларс фон Триер фестивалът се пребори със стоварилата се върху главата на режисьора забрана за участие в него. Помним как преди седем години мрачният датчанин определи себе си като "нацист" и си навлече съдебно решение, обявяващо го за "персона нон грата". Днес ембаргото над Триер е свалено и той спокойно може да разходи неизменната си черна тениска по "Кроазет". Остава да видим доколко ще успее да събере изявленията си само около провокативния си трилър "Къщата, която Джак построи" (извън конкурса). Пак заради традиционната защита на уникални таланти, в случая този на британеца Тери Гилиям, Кан желае да закрие конкурса си с "Човекът, който уби Дон Кихот".

Но ожесточените разправии между режисьора Гилиям и продуцента Паоло Бранко не дават абсолютната гаранция за това. Какво точно ще се случи ще стане ясно в деня на откриването и ще зависи от решението на съда, който по съкратена процедура ще трябва да се произнесе дали Кан ще получи правото да покаже филма на 19 май и още повече - дали публиката ще може да го гледа на екран. От известно време Бранко води ожесточени битки с фестивала и това принуди последния да излезе с официално становище, в което отхвърля обвиненията за "лекомислена" селекция при избора на "Човекът, който уби Дон Кихот" и на свой ред обвинява продуцента в некоректност и изнудване.

Що се отнася до филма на откриването, изборът на Кан също избягва капана на предвидимата рутина, тъй като "Всички знаят" на успешния иранец Асгар Фархади е перфектният пример за смесване на културни модели, най-малкото заради това, че действието на филма се развива в Испания и съответно езикът, на който се говори в него, е испански.

Уви, другият талантлив иранец, Джафар Панахи, осъден на двадесетгодишна забрана да снима филми и да дава интервюта, както и руснакът Кирил Серебников, обвинен в корупция и арестуван в Русия, най-вероятно няма да могат да се появят в Кан и да защитят филмите си "Три лица" и "Лято".

Трудна ще е съдбата и на кенийския дебют "Рафики" на младата режисьорка Ванури Каиу (включен в програмата "Особен поглед"), тъй като буквално преди дни цензурата в Кения забрани разпространението му пред домашна публика заради "хомосексуално съдържание".

Известните режисьори, чиито филми (поне за сега) не се свързват със скандали, са изтънченият поляк Павел Павликовски (носител на "Оскар") и черно-белия му "Студена война"; неуморният чернокож американец Спайк Лий и остро социалния му Blackkklansman; продуктивният италианец Матео Гароне и нестандартния му Dogman; достойният турчин Нури Билге Джейлан и поетичния му "Дивата круша" (копродукция с България).

А енциклопедичният и ексцентричен Жан-Люк Годар и филма му "Книга от картини" са живата връзка на фестивала със спомена за май 68-ма, когато социалното напрежение във Франция беше толкова голямо, че доведе до прекъсване и пълна отмяна на прожекциите.

И в момента обстановката не е от най-спокойните, тъй като вече втори месец стачките на работници от железниците планирано парализират страната и ще продължават да го правят поне до края на юни. Те се противопоставят на радикалните реформи, които правителството иска да наложи в почти всички сектори на социалния живот.

И тази година фестивалът в Кан не би могъл да се случи извън общия контекст. Въпросът е да го преодолее на нивото, на което е способен.

dnevnik.bg