Вторник, 19 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    24.09.2018  » Белмондо и свободата да бъдеш актьор


    Чаровен, забавен и безспорно талантлив, Жан-Пол Белмондо е истинска легенда на френското кино. Автобиографията му "Хиляда живота струват повече от един" е пъстра и завладяваща колекция от спомени, един своеобразен начин да погледне назад с чувство за хумор и нотка носталгия и да преживее отново любимите си мигове.

    Едва ли има киноман, който да не е гледал Жан-Пол Белмондо в емблематичните му роли в "До последен дъх" на Годар и "Асът на асовете". Дори един толкова бегъл поглед към филмографията на френския актьор е повече от показателен за многообразието на образите, в които се е превъплъщавал.

    Дискретен по отношение на личния си живот, Белмондо все пак не успява да избяга от неприятните страни на публичността, свързана с актьорската професия. Независимо какво знаете за него от медиите обаче, "Хиляда живота струват повече от един" ще ви позволи да погледнете на кариерата му, на живота му и на самия него като личност от една различна гледна точка – неговата собствена.

    И ще установите много бързо и поне според нас, с огромно удоволствие, че Белмондо притежава великолепно чувство за хумор, умее да разказва наистина завладяващо, а животът му е точно толкова ярък, динамичен, изпълнен с обрати и интересен, колкото са сюжетите на филмите му.

    Особено очарование притежава началото на книгата, в което актьорът си припомня детството, неизбежно белязано по някакъв начин от Втората световна война, но не и отнето от драматичните исторически събития. Радостта от живота, която, както сам отбелязва, е наследил от родителите си, не е помрачена дори от войната.


    Без да се придържа към строга хронологичност в разказа си, Белмондо си спомня както усилията, които майка му е полагала да запази обичайната си веселост и да отглежда сама синовете си, докато съпругът ù е на фронта, така и очарованието на живота в провинцията, наложен от немската окупация. Да, помни и трудностите, и страховете, но помни и несломимия оптимизъм и смелостта на родителите си.

    Спомените му прескачат от детството към студентските години, когато родителите му проявяват впечатляваща толерантност към бохемския му начин на живот и артистичните, често разкрепостени приятели. Факт, изненадващ за съседите им, но не и за децата им, възпитани в свободомислие и отгледани с любов. "Винаги съм съзнавал привилегията, че съм се родил в задружно и заможно семейство, в което цари взаимна любов", казва за детството си актьорът.

    Логично обяснение на решението му да наеме апартамент в сградата, в която живеят родителите му, без да се притеснява. Гостоприемството му скоро става пословично и голяма част от приятелите му на практика живеят в дома му, а за да се избегнат "недоразумения", му се налага да задигне една сигнална лампа от строеж с цел да показва кога спалнята е заета.

    Великолепното чувство за хумор, с което Белмондо описва както училищните премеждия, така и началото на актьорската си кариера, но и най-големите си достижения, превръщат "Хиляда живота струват повече от един" в еднакво изкушаващо четиво както за всички почитатели на седмото изкуство, така и за онези от вас, които обичат вдъхновяващи автобиографии.
    avtora.com
    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »