Според механизмите, по които заболяването може да възникне бронхиалната астма се разглежда като два основни вида – атопична и инфекциозно-алергична. Възможни са форми, при които се наблюдават компоненти и от двата механизма.
Съвременните знания върху патофизиологичните механизми на възникване на
заболяването позволяват и целево прилагане на редица терапевтични, но и
профилактични средства, част от които са методите на таласотерапията – морелечението. Важната роля на физикалните методи е, че при лечение със стероидни препарати, въпреки високата им ефективност, болните стават стероидо-зависими, а проявата на нежелани странични реакции нараства при продължително лечение.
В проучване на ефекта от таласотерапията върху 210 пациенти с бронхиална
астма се отчита положителен ефект при 82% от изследваните. При
останалите пациенти не е бил отчетен ефект или дори симптомите са се
засилили, но се установява, че астмата при тези пациенти е била в много
тежка форма. Следва изводът, че показани за физиопрофилактика са леките и средно тежки форми на заболяването.
Късни резултати – до след 1 година от терапията са проследени при 100
пациенти от събраната група за проучване. При 14% от тях се прекратяват
астматичните пристъпи до 6 месеца. При 63% от болните е установено
подобрение – пристъпите са се разредили и са протичали значително
по-леко. При тези пациенти е отчетена по-голяма устойчивост към
простудни заболявания.
Отчетено е още подобряване на белодробната вентилация,
съответно повишаване проходимостта на бронхиалните пътища, която при
астматици се понижава и задълбочава заболяването, водещо в крайните
стадии до емфизематозни промени.
Болните са били поставени в типичен за морските курорти санаториален
режим, основно през топлото полугодие. В рамките на 30-дневен курс се
включва хелиотерапия (излагане на слънце), слабо
студово натоварване (въздушни бани), лечебна кинезитерапия, която има за
цел подобряване както на външното дишане (осъществяващо се с
междуребрените мускули и диафрагмата), така и повишаване на общия
аеробен капацитет на организма.
Като косвен израз на настъпващата хипосенсибилизация (намаляване на
алергичната чувствителност) се посочва намаляването до пълното изчезване
на бронхоспазъма по време на натоварване – т. нар. латентен (скрит) бронхоспазъм.
Подобрение е налице не само в белодробния капацитет, но и на сърдечната
дейност – подобряват се функционалните капацитети за изпомпване на
по-голямо количество кръв от сърцето, намаляване на пулса и подобряване
на издръжливостта на физически усилия.
Редица литературни данни с клиничен и експериментален характер показват активиращо въздействие на морелечението върху функционалното състояние на кората на надбъбречните жлези.
При бронхиална астма е налице известна депресия (намаляване) на
глюкокортикоидната функция на надбъбречната жлеза. Съответно пациентите
стават стероидо-зависими и с клиничните последици на трайно поддържана
кортикостероидна терапия.
В края на морелечебния
курс (на 30-я ден от началото) се отчита повишаване нивото на
17-хидроксикортикостероидите – от 1,99 мг до 3,07 мг в 24-часова урина.
Още по-характерни за били настъпилите промени в потенциалните резерви на
кората на надбъбреците.
При болните с бронхиална астма трябва да се съобразява функционалното
състояние на дихателната система, по-специално проходимостта ѝ, тъй като
при тях се отчита намалена толерантност към охлаждане.
Отчита се повишаване на имунобиологичната реактивност. Налице е не само
хипосенсибилизиращ ефект, но и засилване на неспецифичната реактивност
на организма. Повишава се бактерицидната активност, особено изявено
между 2 и 3 седмица от началото на лечението. Повишават се нивата на
антителата от клас IgG и IgM, което има особено важно значение при
пациенти с брохиална астма от инфекциозно-алергичен характер.
Библиография:
Стаматов Ст., Клинична таласотерапия, София, Медицина и физкултура
puls.bg