Преди 1944 г. под таратор се разбира студено ястие от счукани орехи и нещо кисело - предимно оцет, който е разреден с вода. Вариацията му с кисело мляко е позната, но е слабо разпространена.
Наименованието „таратор“
в това значение идва от Близкия изток, където е подправен с чесън,
киселина и тахан. В турския вариант на този сос таханът е заменен с
орехи и изглежда в този вид тараторът се разпространява на Балканите.
Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г. в "Книга за домакинята". Там
студената супа съдържа всичките компоненти на днешния таратор: нарязани
кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по
една лъжица ситно счукани орехи, плюс лед за поддържане на
температурата. Това е и единствената рецепта за таратор в книгата.
До края на 70-те години в различни готварски книги продължават да се описват и други рецепти за по-ранните форми на таратора.
Днес тараторът е абсолютна класика и не можем да си представим българската кухня без него.