Вторник, 19 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    17.09.2019  » Фастинг – какво представлява гладуването по часовник?


    Фастингът, който представлява периодично гладуване набира все по-голяма скорост през последните години. Освен че има отношение към свалянето на килограми, фастингът има отношение и към пречистването на организма. Това е една от причините да се използва и от активно спортуващо, както и придържащите се към здравословен начин на хранене.

    Периодичното или още наричано интермитентно гладуване се състои в приема на храна само определен часови диапазон на деня, а през останалото време се приема само вода.

    В практиката има няколко доказали се схеми, по които се изпълнява интервалното гладуване, но най-често се прилага 16:8 или 16 часа от денонощието не се приема никаква храна и напитки, различни от вода. Други схеми са 19:5 или 20:4, които са и значително по-трудни за изпълнение. Вариант на фастинга е гладуване през един ден от седмицата или методика 6:1. По-големите по продължителност периоди, през които не се приема храна не са препоръчителни, тъй като могат да доведат до хипогликемия, както и бързо да ни откажат от започнатия режим.

    Една от причините, с които специалистите обясняват действието на фастинга е, че когато имаме рамкирано време, през което можем да се храним, това ограничение е възможно да ни накара да проспуснем част от храненията си, което има отношение към намаления калориен прием.

    Така например, ако този „прозорец“, през който приемаме храна е между 10 часа сутринта и 18 часа привечер е много вероятно да пропуснем закуската или вечерята. Важно е да се отбележи, че през останалото време в случай, че представлява трудност приемът само и единствено на вода, могат да се приемат и зеленчукови смутита, но в никакъв случай приготвени от плодове или плодови фрешове.

    Дългите периоди без прием на храна водят организма до режим на горене на мазнини, регулирайки паралелно с това и нивото на кръвната захар (с 3 до 6%). Проучвания показват и ролята на периодичното гладуване към понижаване на инсулиновата резистентност. Диетичното хранене има отношение още към намаляване нивата на лошия холестерол и триглицеридите. Друг благоприятен ефект е и даването на известна почивка на храносмилателния тракт.

    Приемът на твърде много плодове, особено богати на повече захари, според специалистите има отношение за възникването на т. нар. лептинова резистентност. Лептинът е ключов хормон за регулиране на апетита, а при потискане на неговото действие се води до трудно контролиране на апетита. С нисък гликемичен индекс и съответно препоръчително при този метод на хранене са плодове като грейпфрут, лимони, ябълки, круши и череши.

    Препоръчва се през диапазона, в който храненето е позволено, да не се консумират всякакъв тип храни, особено наблягайки на вредните преработени такива. Трябва да се стараем към разнообразно меню – месо, млечни продукти, варива, ядки, семена, зеленчуци.

    Всеки определя своя хранителен прозорец според режима на работа и почивка, така че по отношение на часовия диапазон през деня няма забрани или ограничения. Независимо от това е препоръчително вечерята да не бъде в късните или малките часове на нощта.

    От изключителна важност е добрата хидратация на тялото. Освен това може да се набляга на храни, които засищат сравнително добре и за по-дълго време. Пример за такива храни са царевицата, броколите, грозде, пъпеш и други.

    Важно правило, което не бива да се подценява при всички диети е, че най-добрата диета е тази, към която можем да се придържаме. В случай, че след няколкодневно спазване на режим стигаме до момент, в който да го прекъснем и да започнем "по старому" – означава, че е добре да се огледаме за друг хранителен режим, който да изпробваме.

    *Броят на възрастните с наднормено тегло е приблизително 1,9 милиарда, а за деца и юноши тази цифра достига 340 милиона, показват данни на Световната здравна организация за 2016 г.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »