Понеделник, 13 Юли 2020
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    24.02.2020  » Защо ваксините НЕ натоварват имунната система?


    Към днешна дата, благодарение на напредъка на медицината, човечеството е защитено от много повече заболявания, в частност инфекциозна патология, именно с помощта на ваксините и наложилите се имунизационни календари. Заболявания, които преди са убивали хиляди, днес са изчезнали или са на път да бъдат ликвидирани.

    Още с раждането си новороденото се сблъсква със „света“ на микроорганизмите. Различни вируси, бактерии, включително и паразити са в пряк контакт с кърмачето, като част от обкръжаващия го свят. При естествено раждане плодът преминава през влагалището на майката и именно микрофлората на родовите пътища населява за първи път стерилния храносмилателен тракт на новороденото.

    По време на кърмене бебето поема различни лактобактерии. А при сукането се осъществява и пренос на бактерии от кожата на гърдите на майката. Този първи досег до света на микроорганизмите е от изключително значение, тъй като впоследствие недобре балансираната микрофлора, която се формира още през първите дни от живота на новороденото има отношение и към зрелостта на имунната система - до 70% от органите на която се разполагат именно в чревния тракт.

    Майчиното мляко също съдържа антитела, което означава, че бебетата, които са кърмени имат пасивен имунитет за по-дълго време. Коластрата, произведена през първите няколко дни след раждането е особено богата на протективни антитела. Но количеството на предадените по този начин антитела започва постепенно да намалява.

    Научни изследвания показват, че дори при едновременното поставяне на няколко ваксини, имунната система на новороденото не може да бъде претоварена. Бактериите и вирусите, които се използват във ваксините, са отслабени или убити и са в твърде незначително количество в сравнение с милионите микроорганизми, с които кърмачето влиза в контакт ежедневно.

    Ако на дете се поставят едновременно 11-те задължителни ваксини в имунизационния календар на България, това ще доведе до активиране на едва 0,1% от възможностите на имунната му система, което е автоматично потвърждение на факта, че ваксините не я претоварват.

    Имунната система на бебето се среща с хиляди пъти повече антигени всеки ден. Само за сравнение – за 1 ден, организмът се среща с около 10 000 антигена. Антигените на всички единадесет инфекциозни компонента от ваксините в имунизационния календар - дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, морбили, паротит, рубеола, Haemophilus Influenzae серотип Б, пневмококова болест, туберкулоза и хепатит Б, прилагани в кърмаческа възраст, общо съдържат по-малко от 120 белтъчни молекули.

    Разликата с прилаганите преди години ваксини е голяма, тъй като антигенното (белтъчно) натоварване е било много по-застъпено, дори и на фона на много по-малко ваксини, които са се поставяли.

    Така например през 1900 г. се е поставяла ваксина само срещу едра шарка (мед. термин – вариола). В нея са се съдържали над 200 белтъчни молекули – почти двойно на фона на 11 инфекциозни компонента, които са вложени към ваксините, прилагани днес по имунизационен календар.

    През 1960 г. белтъчното съдържание е достигало нива от 3200 молекули, като те са били разпределени в няколко ваксини – срещу едра шарка (приблизително 200 протеина), срещу дифтерия и тетанус – по една антигенна молекула, срещу цялоклетъчна ваксина срещу коклюш (до приблизително 3000 антигенни молекули) и полиомилетната компонента с 15 белтъчни молекули.

    Двадесет години по-късно нивата на антигенно натоварване са почти същите, с минимална редукция, но на фона на добавени допълнителни компоненти към ваксините. Така на фона на общо 3041 белтъка, кърмачетата са били защитени срещу дифтерия, тетанус, морбили, паротит, рубеола, коклюш, полиомиелит.

    Към днешна дата се прилага т. нар. ацелуларна ваксина срещу коклюш, която е с изключително ниско съдържание на белтъчни компоненти – така докато в цялоклетъчната са се съдържали до 3000 антигена, то в новата те са едва 3-5. Но тук се появява и въпросът за имуногенността, която тя създава и дали имунитетът е достатъчно напрегнат.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »