Четвъртък, 12 Декември 2019
  • Арена Радио
  • Новини
  • Новини
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    16.09.2019  » Двама румънски драматурзи за първи път на български

    Преводачът Огнян Стамболиев   от доста години проявява определено пристрастие към идеята да представи на българския читател известни съвременни и класически автори, както и драматурзи от съседна Румъния.

    Той е превеждал пиеси на драматурга-класик Йон Лука Караджале, както и на световноизвестните автори с румънски произход Йожен Йонеско и Матей Вишниек. През тази година, излезе   най-новият му превод на пиеси от други двама драматурзи – Михаил Себастиан и Думитру Раду Попеску. И тук текстовете им са пресътворени на един богат и гъвкав български език и са готови за нашите сцени.


    В сборника от творби на Михаил Себастиан са публикувани трите му пиеси – „Звезда без име“/1944/, „“Игра на ваканция“/1938/ и комедията „Аферата Протар“ /Последният час“/1946/, разкриващи в максимална степен атмосферата на неговия театър.

    Българският зрител помни един незабравим френски филм –„Звезда без име“ по тази пиеса, с централни изпълнители големите френски актьори Клод Риш и Марина Влади – филм, който бе много популярен през 60-те години.

    В пиесите на Михаил Себастиан определено витаят Чеховски мотиви, настроения, сюжетни структури. Тези настроения произтичат от обединителната линия на поведението на главните персонажи и в трите пиеси – личността, която страни, изолира се от възможността да се включи в общия поток на стандартните закони за битуване в живота. Това ражда тяхната драма, но и тяхната горда алиенация. Главните герои на Себастиан са определено романтични натури, които живеят в един свой свят и там те са истинските, там те са проникновените тълкуватели и философи на живота. Именно тази им нагласа ги сродява с Чеховите персонажи-мечтатели.

    Действието в пиесите на Себастиан, подобно на Чехов, се развива в затворено пространство, сред един сюжет, който не търпи линейно развитие. От срещата ни с творбите му остава спомена за сценичния разказ на герои, които търсят звезда на небето, и която   биха я нарекли на своята мечта. А тя е красота и доброта в един свят, прекалено прагматичен, прекалено суров и арогантен – свят на маскарада в отношенията, свят на разрушаващите се човешки нравствени ценности.

    В предговора си към пиесите на Себастиан Огнян Стамболиев припомня не само за филма „Звезда без име“, но и други гледани от него реализации на тази пиеса на различни сцени, и то пак с участието на големи майстори на киното и театъра: руските актьори Анастасия Вертинская и Михаил Казаков, на сръбската актриса Милена Дравич. Тук ще припомня и за реализацията й като българска опера от големия наш оперен композитор Парашкев Хаджиев в Софийската национална опера, създадена по либрето на О. Стамболиев през 1985 г. От същия автор той преведе наскоро и романите „Жени“ и „Две хиляди години“.


    Димитру Раду Попеску е представен в сборника „Цезар, шута на пиратите“ като белетрист и драматург. Именно в тези два профила на литературата той е известен и в родината си. Много от особеностите на днешната румънска литературата носи творчеството на този оригинален автор. Това преди всичко е особената атмосфера на смесица на реалистичното с фантастичното, на сатиричното с гротескното, както пише в предговора си преводачът.

    Д. Р. Попеску е представен в сборника с 10 разказа и 6 пиеси. А иначе той написва около 60 пиеси, които имат богата театрална история в Румъния. Поставяни са и в чужбина. 

    Атмосферата на театъра на този драматург е съвсем различна от тази на Михаил Себастиан. Някои критици определят пиесите му като откровено „политически“, други като „театър на идеи“, трети – за „митологичен“, четвърти твърдят , че е „бароков“. Театралният критик Лучиан Райку ги определя като „яростни“ и „необуздани“, а друг критик Йон Негойцеску говори в тях за „склонност към маскарадното“, към „ спектакъла – парад на чудатостите и маниите“, към „оригиналните персонажи и патологични феномени“. Само тези определения на критици са достатъчни, за да ни разкрият атмосферата на театъра на Д. Р. Попеску – един театър , който се родее с най-съвременните тенденции в процесите на европейския и световния театър. За разлика от Себастиан, който напомня Чехов, при Д. Р. Попеску има навеи на театъра на Бертолт Брехт, на Антонен Арто, на Алфред Жари, както и на духа на днешните авангардни течения. Театър, който прави безпощадна дисекция на доброто и лошото в днешния свят. И то в твърде ярка, агресивна светлина.

    В свое изказване драматургът споделя: “Възприемам театъра като храм, като светилище, където хората се откриват или преоткриват, където се пречистват“. Тези му думи силно напомнят за катарзиса на древните гръцки драматурзи, за театъра на Шекспир. Ценното е, че този известен румънски драматург прави своеобразна трансформация на този катарзис. Така Д. Р. Попеску се явява като ярък, проникновен автор, в чиито пиеси винаги отправяме поглед към небето…

    КРУМ ГЕРГИЦОВ

    АРЕНА

    «  Обратно към новините



  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »
    Обяви

      Уеб дизайн Chafy.net