С презентация и филм в библиотеката бяха отбелязани 100 години от монтирането на часовника в кулата на културния институт. Събитието беше организирано от Регионална библиотека „Любен Каравелов“ в партньорство със Сдружение РусчукБГ и Група Русефилм към Възрожденско читалище „Зора 1866“ в рамките на Европейските дни на наследството.
Александър Първанов от Сдружение РусчукБГ разказа историята на сградата и часовника в презентацията „Градските часовници. Библиотека“. Присъстващите имаха възможност да се запознаят с построяването на емблематичното днес здание на Русенската търговско-индустриална камара между 1914 и 1916 г., дело на гениалния български архитект Никола Лазаров, сагата с търсенето, поръчката, доставката и монтирането на часовника в кулата и неговата съдба до наши дни. По-късно в зала Заседателна гостите гледаха филма „Пазители на времето“ за библиотечния и другите русенски градски часовници на Група Русефилм към Възрожденско читалище „Зора 1866“ с художествен ръководител Пламен Личев.
Организаторите предвижда същата програма да се реализира и в рамките на литературния фестивал на библиотеката „Писмените съкровища на Долен Дунав“, на 6 октомври в 17:00 ч.
Интересни факти за часовника на библиотеката: той е запазен в автентичния си вид с външен камбанен механизъм. Механизмът е масивен, с бронзови зъбни колела, монтирани в красиво отлети конзоли. Има две отделни макари за часовника и камбаната, звъненето е еднократно на половин и съответен брой пъти на кръгъл час. Махалото е изящно, с дървено рамо и отлята тежест със задължителната релефна емблема на фирмата.
Циферблатът е с диаметър 140 см, задвижван с метални пръти от около 5 м. Тежестите са две, приблизително по 200 кг, издигат се с ръчно навиване на метално въже на почти 4 м височина, камбаната е от чугун с височина 50 см и диаметър 35 см. Произведен е от фирмата „Йохан Фридрих Войле“ в немския град Бокенем през 1922 г., закупен и монтиран в кулата на сградата на Русенската търговско-индустриална камара през 1923 г. Фирмата е основана от Йохан Войле, който по професия е стругар, но не е доволен от занаята си и започва да се обучава за часовникар. Той основава своя фирма за производство на часовници. Специализира се в производство на часовници за часовникови кули. При производството им използва нови бронзови зъбчати колела, чиито зъбци имат нова големина и форма, което ги прави по-точни. Войле конструира първите часовници, които могат да се навиват само един път в седмицата. След смъртта му неговото дело продължават синовете му Вилхелм и Фридрих.
Фирмата е награждавана на много престижни международни изложения. След Първата световна война предприятието преживява известен спад, но след Втората световна война броят на сътрудниците й се увеличава. За съжаление, през 1953 г. фирмата банкрутира. Днес някои модели на часовниците, произведени от фирмата на Йохан Войле са представени в музея на часовниците в немския град Бокенем, където е била създадена фирмата. В България са доставени 6 часовника на Войле, от които 2 се намират в Русе – единият в кулата на библиотеката, другият (вероятно най-старият в града) – в салона на първата в страната жп гара, сега Музей на транспорта. АРЕНА
|
RSS новини
_01.09.23_14-47-48.jpg&w=600&h=500)
