Режисьорът, който можеше да постави на сцена и телефонен указател

На днешния ден е роден един от най-талантливите театрални режисьори на ХХ век – Слави Шкаров, творил на Русенска сцена над 20 години.

Поместваме текст на театроведа Крум Гергицов, посветен на Слави Шкаров, писан през 2018 година, но актуален и днес.

Той създаваше представления, които увличаха с яркостта на театралната форма, с иносказателността и метафоричността на театралните обобщения, с ансамбъла от колоритни персонажи, изиграни от колоритни актьори. За него се казваше, че той може на сцената да постави дори...телефонният указател.

Слави Шкаров твори в Русенския театър от есента на 1969 г. до края на живота си - 11 май 1988 г. За тези 19 години той създаде постановки, които остават като едни от най-силните, най-естетически провокативните, най-философски натежалите като емоция, мисъл, визия.

Режисьор на ярката театралност, тези постановки събуждаха у зрителя богати размисли, контрастни емоции, мъдри заключения за света и хората.

„Боряна” от Й. Йовков, „Законодателят” от Р. Игнатов, „Кръчмата под зеленото дърво” от П. Ковачик, „От земята до небето” от Н. Русев, „Босилек за Драгинко” от К. Илиев, „ Кошници” от Й. Радичков, „Сако от велур” от Ст. Стратиев, „Балада за тъжната кръчма” от Е.Олби, „Кучешко сърце” от М. Булгаков – това са част от знаменитите спектакли на Слави Шкаров.Те са част от знаменитите спектакли на 70-те и 80-те години на ХХ век – един от славните периоди на Русенския театър.

През 2010 г. негови най-близки приятели и съмишленици издадоха книгата „За Слави Шкаров. От приятелите” , която изрази преданната почит и обич на тези, които бяха най-добрите приятели на Слави Шкаров. В тази книга се разкри духовността на този режисьор, който не беше чужд и на странности в поведението, и на пристрастия, и на житейски превратности. Но винаги беше театрал до мозъка на костите си.