В края на 2023 година, момчето започва да изпитва силни болки в стомаха, липса на апетит и повръщане. Родителите му търсят помощ от различни лекари, но въпреки консултациите и лечението, състоянието му прогресивно се влошава. В болницата в Търговище медиците установяват, че проблемът е сериозен и незабавно се свързват с републиканския консултант по съдова хирургия д-р Стоян Генадиев, дм.
„Прогнозите в началото бяха изключително песимистични предвид голямата давност на тромбозата. В такива случаи е важно съдовете да се отпушат в рамките на първите 6 до 12 часа след настъпване на запушването. Всяка минута забавяне след това увеличава риска за живота и здравето на пациента“, споделя д-р Стоян Генадиев, дм, началник на отделението по съдова хирургия. Диагнозата е критична и момчето се нуждае от животоспасяващ намеса. Рискът е голям, защото става дума за дете на 10 години.
След транспортиране в УМБАЛ „Канев“, медицинският екип установява, че Станислав страда от тежко запушване на вените, които изнасят кръвта от червата, както и тромбоза на порталната вена. Това състояние, особено в напреднала фаза, застрашава живота му. „Случаят се оказва още по-сложен, защото момчето няма долна куха вена – изключително рядка вродена аномалия, която прави лечението особено предизвикателно.“, коментира началникът на хирургичното отделение д-р Симеон Симеонов.
„За да разградим тромбозата, използвахме т.нар. Индиректна транскатетърна локална тромболиза – метод, който ни позволи постепенно да намалим налягането във венозната система и да спасим максимално възможна част от червата. Предизвикателството след това беше да се избере точният момент за оперативната намеса, когато вече беше ясно кои тъкани са необратимо увредени“, обяснява д-р Генадиев.
Благодарение на отличната колаборация между съдовата хирургия, хирургията, образната диагностика и отделението по анестезиология, веднага след преглед е направен скенер, който потвърждава диагнозата. От решаващо значение за успеха на лечението е прецизното съчетаване на съдовата интервенция и хирургичната намеса.
„При тези случаи най-големият проблем си остава навременното поставяне на диагноза и бързото извършване на отстраняването на съсиреците, било по оперативен или по безкръвен начин. В повечето случаи трябва да се предприеме агресивно лечение в първите часове след настъпването на тромбозата, защото иначе червата загиват – а това е несъвместимо с живота. Специално при това дете, въпреки голямата давност (повече от 5 дни), ние нямахме друг избор, освен да опитаме, въпреки ниската вероятност за успех.“, допълва д-р Генадиев.
След като кръвният поток е частично възстановен, екипът на д-р Симеонов извършва необходимата резекция на некротизираните черва, което спасява живота на детето.
Станислав е жив благодарение на медицинската смелост, иновативните методи и отличния синхрон между различните специалности в болницата. Предстои му да бъде на постоянен мониторинг и ще продължи антикоагулантна терапия, за да се предотврати повторна тромбоза.
„Добрата антикоагулантна терапия, редовните профилактични прегледи и мониторингът на медикаментозната активност са от ключово значение за неговото бъдещо здраве. Вече е направено и генетично тестване, за да се установи дали има вродена предразположеност към тромбообразуване“, уточнява д-р Генадиев.
Мечтата на Станислав е да стане професионален борец. Не знаем дали тя ще може да се сбъдне, но сега той има шанса да живее нормален живот – и това е най-важното. „Дали ще бъде професионален спортист – това е въпрос на бъдещето. Но сега той отново има възможност да мечтае, а това е най-голямата ни победа“, казват лекарите.
Случаят на Станислав е поредното доказателство, че медицината е не само наука, но и смелост, решителност и отдаденост. „Достойнството на нашата болница е, че не се отказахме и поехме този случай, въпреки всички трудности. Лечението на дете с такава рядка анатомична аномалия и тежка тромбоза изискваше не само висока медицинска експертиза, но и отлична комуникация между всички звена – съдова хирургия, обща хирургия, анестезиология и реанимация. Именно този синхрон ни позволи да спасим живота на Станислав“, подчертава д-р Симеонов.
Днес Станислав е усмихнат, пълен с енергия и надежда – а това е най-голямата награда за неговите лекари. Медицината е кауза и в УМБАЛ „Канев“ тя се случва с мисия, професионализъм и сърце.
АРЕНА