27 март е празник на театъра. Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезонът на "Театър на нациите" ("Theatre of Nations").
От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор). Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.
Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.
Теодорос Терзопулос, театрален режисьор, преподавател, автор, основател и артистичен директор на Attis Theatre Company, вдъхновител на Театралните Олимпийски игри и председател на Международния комитет на Театралните Олимпийски игри. Тази година на него се падна честта да отправи послание по случай Международния ден на театъра, който се празнува на 27 март.
Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обеднели граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.
Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления? Може ли театърът да стане неделима, но и активна част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI-и век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия? Всеобхватното чувство на страх от Другия, различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.
Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?
Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле” и бих добавил, полето на варварството.
Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?
Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява благодарение на въпроси без отговор.
Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето.
Дионис – дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и животински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта. Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос „за какво става дума? “ въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.
Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие.
АРЕНА |
RSS новини
