Проф. д-р Цветан Тончев, дм, е сред водещите специалисти по орална, лицево-челюстна хирургия и дентална имплантология в България. Кариерата му е посветена на хирургичното лечение в областта на главата и шията. Отскоро е част от екипа на  отделението по Лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Медика Русе“, където споделя знанията и опита си.

Проф. Тончев е основател и ръководител на Клиника по Орална и лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Света Марина“ – Варнa до март 2025 г.  Два мандата е бил декан на създадения от него и доц. Васил Свещаров Факултет по дентална медицина в Медицински университет – Варна. Ръководил е катедрата по Орална и лицево-челюстна хирургия. По времето, когато оглавява Сдружението на оралните и лицево-челюстни хирурзи в България, организира международен научен форум, на който световноизвестни лектори представят новите тенденции в специалността. Активен член е на Международната и Европейската асоциации на лицево-челюстните хирурзи (IAOMS, EACMFS). Има множество специализации у нас и в чужбина, богата научна и преподавателска дейност. Той е един от най-търсените и авторитетни специалисти. Според него да си лекар не е занаят, а призвание и отговорност.

Проф. Тончев, какви са основните предизвикателства пред Вашата специалност?

Лицево-челюстната хирургия (ЛЧХ) е единствената специалност, при която в определени страни по света се изискват две магистратури – по медицина и по дентална медицина. Причината е ясна – работим в областта на главата и шията, където се преплитат специфични познания от двете области. Аз съм обучен по старата система, когато се завършваше стоматология, след това първо се специализираше хирургична стоматология – сега известна като орална хирургия, и после лицево-челюстна хирургия, която придобих в съответствие с адаптираните условия на Европейската асоциация на лицево-челюстните хирурзи (EACMFS). Това все още е практика в по-голяма част от света. След присъединяването ни към ЕС, ЛЧХ в България беше обособена като самостоятелна специалност в медицинския домейн, но без изискване за дентално образование, което според мен е сериозен недостатък – без задълбочени познания в патологията на устната кухина, много детайли могат да се пропуснат. Интегрирането на знанията от двете области – медицината и стоматологията е ключов за успешната практика. Мултидисциплинарният подход подобрява грижата за пациента, дава по-широки възможности за диагностика и лечение.

Кои са най-честите заболявания, с които се сблъсквате в практиката си?

Онкологичните заболявания, възпалителните процеси и травмите в областта на главата и шията са водещи. За съжаление, липсата на профилактика води до късно откриване на туморите. Често симптоми се припокриват с неврологични заболявания, което допълнително затруднява диагностиката. Не е за подценяване и травматизмът.

Какви случаи оперирате в МЕДИКА? Кои от тях бихте откроили?

Отделението ни разполага с отлични условия и модерна апаратура, което ни позволява да оперираме пациенти с различни патологии, дори най-тежки. Вчера например оперирахме паротидна (околоушна) жлеза, карцином на езика и огромна киста на долната челюст. Последният случай беше доста труден, защото челюстната кост беше доста изтъняла и имаше риск от  счупване, но се справихме без усложнения.

Защо решихте да се присъедините към екипа на УМБАЛ МЕДИКА РУСЕ?

Имам участие още от създаването през 2019 г. на отделението по Лицево-челюстна хирургия. Вярвам, че към момента това е мястото, където мога да предам знания, умения и опит. Виждам много добро отношение на ръководството към тази структура и амбиция за развитието ѝ. В досегашната ми практика МЕДИКА е единствената болница, чийто  ръководител проф. д-р Кирил Панайотов при всяка среща ми задава въпроса: „Трябва ли да направим още нещо и какво, за да работите по-добре?“ От друга страна, са важни и колегите, а те са професионалисти. Въпреки моята 37- годишна кариера, изцяло свързана с хирургията, и до днес продължавам да държа на екипната работа и на постоянното информиране за новостите при лечението на нашите пациенти.

Какви са лично Вашите амбиции за бъдещето на отделението в Русе?

Отделението ни разполага с отлични условия и опитен екип и може да се съизмерва с най-добрите в страната. Все повече пациенти от различни краища на България търсят нашата експертиза, така че целта ми е да се утвърдим като водещ център с национално значение. Мнението ми е, че много структури като нашата трябва да положат сериозни усилия и инвестиции, за да ни настигнат. Продължаваме да внедряваме най-съвременни методи на диагностика и лечение в полза на пациентите. Няма успех без  непрекъснато усъвършенстване.

Хирургията Ви беше мечта или я избрахте случайно?

Въпреки че завърших стоматология, от първия си работен ден се занимавам с хирургия – няма случайности, всичко е последователност. Още от втори курс бях демонстратор в Катедрата по анатомия, защото вярвам, че хирургия без отлично познаване на анатомията, не е хирургия. Работих като санитар в „Пирогов“ и доброволец в клиниките по Неврохирургия и Лицево-челюстна хирургия, където научих колко важни са мисленето преди действието и екипната работа. Първоначално се бях насочил към инженерна специалност, но избрах медицината – макар и различни, двете изискват прецизност и пространствено мислене.

Какви технологии използвате в работата си днес?

Лицево-челюстната хирургия вече не може без модерните технологии. Като започнем от диагностиката и завършим с крайния етап – оперативното лечение. Методите на 3D планиране и изработване на персонални реконструктивни решения, както и използването на свободен трансфер на тъкани с микросъдов шев са съвременният подход при операциите в областта на главата и шията. Колегата доц. Николай Янев, с когото работим в МЕДИКА, е отличен специалист в това направление. Искаме да внедрим още иновации, обсъждаме ги с ръководството, но нека не забравяме, че тази структура е само от няколко години. Стремежът ни е да използваме и изкуствен интелект, тъй като той вече навлиза сериозно в медицината. Да не забравяме обаче, че за да е ефективен, се изисква първо естествен интелект. България беше доста назад в технологично отношение, но, за радост, се опитваме да наваксаме и го правим успешно. Смятам, че в МЕДИКА е въпрос само на няколко години, за да кажем, че разполагаме със съвременна структура, която покрива всички най-високи световни изисквания.

Споменахте микросъдовите интервенции,  кога се използват те в лицево-челюстната хирургия?

Тези оперативни методи най-често се използват при пациенти с онкологични заболявания, когато се налага премахване на обширни части от лицето и шията и няма възможност дефектът да бъде възстановен с тъкани по съседство. Според мен тук трябва да се спазва една последователност при вземането на решения за вида интервенция, като този метод се явява последна възможност за решаването на даден случай.

Вашите професионални интереси към кои заболявания са насочени ?

Без да звучи нескромно, до момента вероятно съм извършил над 4-цифрено число  операции на паротидната (околоушната) жлеза – това е основният фокус на работата ми. Дисертацията ми е посветена на лечение на рак на долната устна с метод, непознат у нас преди 20 години. Аз бях първият в България, приложил техниката на Карападжич при този вид рак. Методът позволява запазване на сетивната и моторната инервация на тъканите. Това е висш пилотаж  – изисква се висока хирургична прецизност и отлично анатомично познаване, за да се постигне оптимален функционален и естетичен резултат.

През годините успях да въведа тънкоиглената аспирационна биопсия в рутинната практика – световен стандарт за предоперативна диагностика на тумори с висока информативна стойност. От близо 20 години прилагам фейс-лифт достъп при операции на околоушната жлеза – техника от естетичната хирургия, при която белезите се скриват в трудно видими зони. Сериозно предизвикателство в работата ми са тежките възпалителни заболявания в областта на главата и шията. Често се налага участие на гръдни хирурзи и други специалисти, тъй като възпалението може да засегне и средостението (медиастинума). В такива случаи е необходим интердисциплинарен екип, но за съжаление, изходът невинаги е благоприятен.

Как се справяте с тежките възпалителни случаи, за които говорите? На какво се дължат те?

Сигурно ви омръзна да слушате един и същи отговор, но… с екипна работа. Някои инфекции от зъбите или сливиците могат да преминат в пространствата на шията и от там да достигнат до анатомичните пространства около сърцето. Това най-често се случва при пациенти с множество придружаващи заболявания, като на първо място поставям захарния диабет, но понякога е усложнение и при здрави и млади хора. Смъртността при такива състояния по литературни данни е около 20%. Мисля, че ние сме под тази цифра. Това се постига с координираност между различните специалисти и своевременно и адекватно хирургично лечение.

Какво бихте посъветвали пациентите в такива случаи?

Да търсят правилния човек. Това звучи философски, но е важно. Проблемът е, че хората често вярват на интернет и се водят по съмнителни препоръки. Веднъж казах на пациент: „Знаете ли каква е ролята на лекаря в XXI век? На учудения му поглед отговорих: „Някой пациент да не умре от печатна грешка в интернет.“ В това пространство, което крие наистина колосална информация, е пълно и с много сурогат. А понякога и с откровени неистини. 

Онкологичните заболявания в лицево-челюстната област изглежда не са рядкост. Какво е Вашето мнение за тяхната профилактика и ранна диагностика?

Според мен профилактиката е най-важната част от медицинската дейност, защото струва малко, а резултатите и икономиите, които може да се постигнат, са огромни. За съжаление, както пациентите, така и държавата неглижират този въпрос. Важно е да има задължителни скрининг програми, защото е по-ефективно и по-евтино да се открият проблемите навреме. Пациентите трябва да са по-отговорни за своето здраве. Големият проблем е, че българинът чака да го заболи, а това е погрешно. Не случайно болкомер не е изнамерен - болката е субективно усещане. Пресен пример, от последните дни: пациент, който от 20 години има здравословен проблем, не е направил абсолютно нищо за неговото уточняване и решение. В момента процесът е толкова напреднал, че възможността за благоприятен изход е изключително малка.

А как гледате на естетичната хирургия?

Вярвам, че всяка хирургична намеса трябва да носи и естетичен елемент. Както обичам да казвам – „за главата гащи няма“: лошо направеният шев не може да се прикрие. Следоперативният белег на лицето е визитната картичка на хирурга. Разбира се, не може да се очакват чудеса, ако организмът има склонност към образуване на патологични белези.

Когато говорим за чисто естетични операции, без медицински показания, мога да кажа, че за мен красотата е в пропорцията и хармонията, а не в модата. Тялото не е дреха, която можеш да смениш. Ако някой иска „нос като на…“, но лицето му няма подходящите черти, обяснявам, че не може на балтон да сложиш копче от риза – и отказвам интервенцията. В подобни случаи лекарят дава мнение, но решението е изцяло на пациента.

Проф. Тончев имате сериозно академично присъствие. Кое е най-важното, на което учите студентите си?

Вече не преподавам, но до скоро го правех и на студентите си винаги повтарях, че първо трябва да бъдат хора. И един мой афоризъм, в който дълбоко вярвам: „Парите са ценни, но не са ценност“. Вярвам също в екипността при работа. Държа на добрия екип. Когато се кандидатирах за първи мандат декан, моята платформа завърши с думата ЕКИП под формата на абревиатура – Експерти, Качество, Иновации, Професионализъм. За мен професионализмът е над всичко. Това се стараех да предам на студентите си и на младите си колеги.

АРЕНА