Георги Алексиев е на 23 години. Печели кастинг
за актьори и вече е в трупата на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе.
Предстои му първа професионална изява на голяма сцена в ролята на Марго в
спектакъла „Последният етаж“ от Хосе Варлета, който се играе за първи път у
нас. Режисьор е Николай Младенов. В останалите роли са Албена Михова, Даниел
Пеев, Ясена Господинова и Тодор Лазаров. Георги е роден във Варна, живял е в Търговище
и от 8 годишен се премества в София. Началото, театърът и влечението към
сцената. В родния Търговище театралната сцена не е била
толкова близка и за този вид изяви го запалва киното. „Когато се преместихме в
големия град покрай приятели, които ходеха в школа по актьорско майсторство
чувах: „Ей този преподавател е много е готин! Ей, преподавателя е много добър“
и от любопитство отидох на школа, разказва Георги. Завършва средното си образование в езикова
гимназия с преподаване на немски, продължава да ходи на „актьорско“ и майка му
го подкрепя в начинанието да кандидатства в Академията за театрално и филмово
изкуство.
През годините се занимава с различни спортове:
плуване, бокс, конна езда, футбол. Обича да разпуска с приятели, но истинските
ги брои на едната си ръка. Когато е сам жонглира с огън, приемайки го като вид
медитация и овладяване на стихията на огъня.
Студентските години и спектаклите по време
на следването. „В НАТФИЗ влязох от първия път през 2021
година. Завършвах 12 клас и усещах, че актьорската професия е нещото което мога
да правя, пък и имах една много голяма любов, която влезе в НАТФИЗ и айде!“,
споделя младият актьор. Там попада в класа на проф. Пламен Марков.
„Най-хубавите и най-лошите ми моменти до сега са били там“, признава си Георги.
Докато е в НАТФИЗ участва в три
представления – „Престъпление и
наказание“ от Достоевски с режисьор Калин Ангелов. „През октомври без теб“ по
Константин Илиев, постановка на проф. Пламен Марков и режисьор Елица Йовчева. И
„Колко е важно да бъдеш сериозен“ с режисьор Стайко Мурджев. Участва и в едно
„независимо представление“ на театър „Конфликт“. „Беше интересно, защото го
правихме извън тази строго театрална среда“, казва Алексиев. Кастингът, Русе и първи досег с трупата. „В Русе попаднах след обявения кастинг от
Драматичен театър „Сава Огнянов“. У нас кастинг за актьори в театър си е
направо събитие. Русе винаги ми е бил в радара като град с изключително богата
култура и събития. Място, което е създавало трендове в културния живот у нас“,
разказва Георги. „Когато разбрах че съм приет, бях по средата
на едно събрание на класовете в НАТФИЗ и виждам звъни ми Боян Иванов. Нещо ми
притупа отвътре“.
Развълнувал се, но пък си дава сметка, че има
много актьори които не практикуват след завършването. В същото време има голямо
желание да си намериш това място, където да си практикуваш професията. „В един момент си казах, то сега започва
по-трудното, сега започва работата. Радвай се! Постарал си се! Ама сега трябва
да се доказваш!“, коментира младият актьор.
„В театъра съм добре. Колегите ме приеха много
човешки. Това е едно от основните неща за мен, защото театърът се прави от хора
и ако ти не се разбираш с тези хора, процесът е много мъчен. Аз не издържам да
се случват мъчно нещата“, споделя Алексиев.
Първият му досег с трупата е през юни, по
времето на конкурса за млад театрален
режисьор „Слави Шкаров“. Тогава работи с румънския режисьор Тудор Антофие и с
актьорите Мариана Крумова, Венци Петков и с Виктория Владова, която също е нова
в театъра. „Ти играеш за партньора и по този начин и двамата изпъквате“, казва
Георги. Предизвикателствата от тук нататък. „Усещам си напрежението, но пък от друга
страна – първо професионално представление, трябва да покажа, че Русенският
театър не е направил лош избор. Докато бях в София не можах да се отпусна, но
тук се случи някаква магия. Процесът започна да тече и започна да става
истинско и леко забавно с един приятен испански привкус“, признава той. И продължава: „Може да звучи клиширано, но
мечтая да изиграя Хамлет, защото въпросът „Да бъдеш или да не бъдеш?“, като
вникнеш дълбоко в него, винаги ме е занимавал. Не си слагам типаж – драматичен
актьор или романтик или комедиен артист“.
За професията осъзнава, че „Един актьор трябва
да се разчупва и да търси себе си във все по-далечни неща, защото само така
става по-добър! Ако правя само едни и същи неща, то и на мен ще спре да ми е
интересно. Всеки път градя нещо все ново и ново и не обичам да стъпвам на вече
готови неща. Всеки път започвам от нулата. Много режисьори в началото като ме
видят си мислят, че са направили грешка, защото с всяка една роля аз се уча.
В сряда, на премиерата на „Последният етаж“
няма да има грешка. Обещавам!“ АРЕНА
|