Началото поставят шест русенски майки – Цонка Букурова, Вяра Георгиева, Дора Бобева, Стефка Монова, Евгения Желева и Албена Велкова. Те излизат с детските колички на площада и настояват държавата да предприеме действия за решаването на проблема с трансграничното замърсяване.

Напрежението в града вече е огромно. Само няколко дни по-рано, на 23 септември, по време на церемония пред Паметника на свободата, Русе отново е обхванат от замърсен въздух. Случилото се допълнително засилва общественото недоволство.

Обгазяванията се превръщат в един от най-тежките проблеми за Русе през 80-те години. Замърсяването на въздуха, опасенията за здравето на хората и усещането за безсилие пред институциите карат много русенци да напуснат града.

Протестът на майките обаче е само началото. През следващите месеци недоволството нараства и Русе постепенно се превръща в един от центровете на зараждащото се гражданско общество в България.

На 8 март 1988 г. в Дома на киното в София е прожектиран документалният филм „Дишай“ на режисьора Юрий Жиров, посветен на екологичната катастрофа в Русе. След прожекцията стотици присъстващи участват в учредяването на Обществения комитет за екологична защита на Русе.

За негов председател е избран писателят Георги Мишев, а сред участниците има известни общественици, интелектуалци и представители на културните среди. Властта реагира остро и дейността на организацията е практически блокирана чрез натиск върху нейните учредители.

Въпреки това събитията около Русе вече са дали силен тласък на гражданската активност в страната. През следващата година се появяват и други независими организации, сред които Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, свързан с Желю Желев, Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев и „Гражданска инициатива“ на Любомир Собаджиев.

Протестът на русенските майки остава един от символите на гражданската съпротива срещу мълчанието и бездействието на тогавашната власт.

Две години по-късно, на 10 ноември 1989 г., Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП, а България навлиза в период на политически промени.