Едно от
големите достойнства на Йонел Теодоряну
/ 1897-1954/ е класическият ясен, чист език,
както и интимния, задушевен тон, убеждаващ
ни в негова искреност. С описанията на
природата и нравите
в румънската провинция Молдова, през
„бел епок”, преди Първата световна
война, и маниера на
повествованието, тази красива поетична
проза се родее с опусите на Алфонс Доде,
Марсел Паньол, Ален Фурние, също
опоетизирали света на Детството. С този
свой биографичен роман – „Имението
Меделени” / издание на „Авангардпринт”/
авторът се връща към своя скъп, изгубен
свят. Иска да го възкреси с перото си,
да съхрани завинаги спомена за него.
И постига целта си като
истински психолог и роден поет.
Тук има два взаимно допълващи се плана
– реалният, на
разказаната история, в която всъщност
няма особени събития, и вторият –
лиричният, следващ душевните вълнения
на героите по един завладяващ начин.
Един оригинален, майсторски синтез
между реалното и поетичното. Йонел Теодоряну
е безспорен майстор на диалога. А разказът
му е изграден в голямата си част върху
диалозите между героите. С остра
наблюдателност, тънък психологизъм,
непринуден хумор, с умението с малко,
но изразителни детайли той съумява по
един неповторим начин да създаде цялостна
представа за колорита на мястото и
времето, за взаимоотношенията и
характерите на действащите лица.
След
като прочетете тази вълнуваща книга и
поразмислите над нея, надявам се, ще си
спомните с носталгия за своето детство.
Ще преживеете заедно с тримата очарователни
малки герои Олга, Моника и Дан и с техните
родители, красивите и неповторими
моменти от този пленителен
малък роман.
ОГНЯН
СТАМБОЛИЕВ
|