Учени разчетоха ДНК на 2000-годишно грозде

Вторник, 16 Юни 2026

Арена Радио

Новини

НА АРЕНАТА

Главно меню

Да правим филм в Русе

Арт

Връзки

Приятели

16.06.2026 - Депутати се срещат с граждани в Русе

16.06.2026 - Лечение от ново поколение: Da Vinci X вече е в Русе

16.06.2026 - ФТТ Найден Киров танцува за надежда

16.06.2026 - Фотографска изложба показва лицата на Дунав

16.06.2026 - Фолклорният дух на Кошов донесе злато

16.06.2026 - Сцена под липите събира почитатели на традициите

16.06.2026 - Студио Импулс с 14 златни отличия от Брашов

16.06.2026 - Къде ще се коси тази седмица

16.06.2026 - Шумен отново става столица на комедията в България

16.06.2026 - Заседават комисиите към Общинския съвет

16.06.2026 - Слънчево, със следобедни превалявания

15.06.2026 - Над 1050 доброволни кръводарители преминаха през новата хематология в Медика

15.06.2026 - Млади режисьори от три държави започнаха творческа надпревара в Русе

15.06.2026 - Съдът спря инсинератора в Гюргево

15.06.2026 - Безплатни прегледи за туберкулоза в Русе

всички новини »
Изпрати своята новина »

RSS новини

16.06.2026 » Учени разчетоха ДНК на 2000-годишно грозде
Невероятно археологическо откритие в сърцето на Тоскана хвърля нова светлина върху историята на винопроизводството. Учени успяха да анализират ДНК на близо 2000-годишни гроздови семки, открити в древни кладенци в района на Кианти, и създадоха най-мащабната генетична карта на антични лозови насаждения, намирани на едно място. Изследването показва, че лозята са били част от добре организираната селскостопанска мрежа на Римската империя – система, поставила основите на съвременното винопроизводство. Семките са открити в древното селище Четамура дел Кианти. В продължение на векове местните жители са изхвърляли гроздови семки в дълбоки кладенци, а специална кална среда ги е съхранила почти непокътнати до наши дни. Учените са секвенирали ДНК от 80 семки и са стигнали до изненадващ извод – преобладаващият сорт грозде е бил бял. Това е особено любопитно, тъй като днес Кианти е прочут в целия свят с червените си вина. Още по-впечатляващо е, че доминиращият сорт е бил отглеждан столетия наред – от времето на етруските до Римската империя. Генетичните анализи разкриват и връзки с древни лозя в Южна Франция, което потвърждава мащабната търговска мрежа, изградена от римляните. Сред находките изследователите откриват и друг древен сорт, чиито наследници се отглеждат и днес в Централна и Източна Европа. Генетичната следа води дори до легендарната 400-годишна лоза в словенския град Марибор – призната за най-старото живо лозово растение в света, което все още дава плод. Според учените откритието показва колко устойчиви са били някои сортове грозде и как част от тях са оцелели през хилядолетията. Така всяка чаша вино, произведена от техни съвременни наследници, носи частица от вкуса, който някога е присъствал на трапезите на древните римляни. Резултатите от изследването са публикувани в научното издание Journal of Archaeological Science. АРЕНА
Сподели във Facebook.
	« Обратно към всички текстове