Източник: iStockphoto

Тичането като физическа активност има огромни ползи за здравето - подобрява мускулната сила и координацията, изгаря излишните мазнини и дори подобрява настроението.

След продължително тичане тялото изпитва облекчение и понижение на болковите усещания, а ума - спокойствие и щастие. До 80-те години на миналият век, явлението се отдавало на повишение в количеството на отделените от тялото ендорфини след интензивно тичане. Съвременни изследвания заключват, че това не е вярно.

Ендорфините се свързват с опиоидни рецептори на неврони из цялото тяло и влияят на химичната сигнализация на болковите усещания. Понеже ендорфините водят до облекчение на болката в мускулите, на тях се преписват всички успокоителни и облекчаващи ефекти изпитвани след тичане. 

Но съвременните изследвания установяват, че ендорфиновите молекули са твърде големи за да преминат през кръвно-мозъчната бариера - селективна мембрана, предпазваща мозъка от потенциално опасни вещества в кръвта. 

Понеже ендорфините не взаимодействат с мозъчните клетки, те не могат да са отговорни за промяната в поведението и настроението.

Вместо ендорфини, учените сега са на мнение, че отговорниците за положителните промени в настроението след тичане са ендоканабиноидите. Те взаимодействат с мозъка по същия начин по който го прави и активната съставка на марихуаната - THC, с единствената разлика, че тялото произвежда само своите ендоканабиноиди. 

Те са въвлечени в биохимични взаимодействия, облекчаващи тревожността и понижаващи чувствителността към болка. 

Изследване от 2012 година публикувано на страниците на журнала Psychoneuroendocrinology (бр. 37, 844-851 заключва, че активното физическо натоварване като бягането или карането на колело увеличава производството на ендоканабиноида анандамид, който повишава нивата на отделеняните невротрофици и има изразени антидепресантни ефекти.

Освен това, анандамида е основен фактор в регулацията на хранителното поведение и генерирането на неврохимични сигнали за мотивация и удоволствие.

puls.bg