Вторник, 19 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    15.10.2019  » Алкохолът понижава риска от деменция. Дали?


    Деменцията е нерводегенеративно заболяване, което засяга около 50 милиона души по целия свят, като всяка година се появяват 10 милиона нови случая. Около 5-8% от световното население над 60-годишна възраст е засегнато от заболяването. В България броят на пациентите е около 200 000, като процентът на засегнатото население на възраст между 60 и 85 години е 30%, което шест пъти повече, в сравнение със средната честота в света.


    Някои от рисковите фактори, които имат значение за развитието на деменция са ракрити – възрастта е единият непредотвратим фактор, но други като тютюнопушенето са предотвратими. Важно е да се разкриват колкото се може повече рискове фактори за заболяванията – това ще доведе до предотратяване или поне забавено късно начало на болестта.


    Ново проучване разкрива връзката между деменцията или акохолната консумация при възрастни индивиди, а резултатите са публикувани в списанието JAMA Network Open.


    Въпреки че до момента има някои проучвания, които разкриват връзка между алкохолната консумация и развитието на деменция, данните са оскъдни и има редица ограничения – например повечето проучвания до момента правят асоциацията със средна дневна алкохолна консумация пред всички дни от годината. Но, всъщност, малко знаем за асоциацията между количеството и честотата на алкохолната консумация и развитието на деменция. Подобни данни за средна алкохолна консумация не дават точна информация за честотата и количествата приеман алкохол. Например различни са последиците от приема на седем чаши бира за един ден, в сравнение с приема на една чаша бира дневно за седем дни, въпреки че количеството е едно и също.


    Авторите на друго проучване правят заключението, че приемането на големи количества алкохол за кратък период (запои) в средна възраст увеличава риска от деменция. Няма обаче до момента данни дали редовният прием на малки количества алкохол увеличават този риск.
    За проучването си, изследователите използвали готова база данни, като екстрахирали информацията на 3021 пациенти на средна възраст 72 години.

    В началото на изследването, участниците дали информация за това какво количество алкохол приемат, колко често и какъв вид алкохолни напитки приемали най-вече. Преди началото на проучването, участниците преминали и поредица от десет теста, които имали за цел да оценят редица когнитивни функции на участниците, а тези тестове били повтаряне след това на всеки шест месеца. Били изолирани и ДНК-проби от кръв на участниците, за да бъдат установени носителите на APOE E4 протеинния вариант, тъй като по-ранни проучвания показват, че носителите на този вариант имат по-висок риск от деменция. Освен данни за алкохолната консумация и APOE E4 варианти, изследователите събрали още информация за кръвно налягане, телесно тегло, ръст, анамнеза за сърдечносъдови заболявания и тютюнопушене.


    От известните 3021 участници, 2548 нямали когнитивни нарушения; 473 – имали когнитивни нарушения, а през следващите приблизително шест години, 512 от участниците получили диагнозата деменция. Изследователите установили, че сред участниците без когнитивни нарушения, каквато и консумация на алкохол да имали, това не повишило риска им от деменция, в сравнение с тези, които приемали по-малко от една алкохолна напитка седмично. При анализа на данните от участниците с когнитивни нарушения били установени подобни резултати – алкохолната консумация нямала сигнификантно значение.


    Рискът от деменция обаче бил значително по-висок при участниците с когнитивни нарушения, които приемали повече от 14 алкохолни напитки седмично, в сравнение с тези, които приемали по-малко от една алкохолна напитка седмично. Релативният риск бил повишен със 72%.


    Всекидневната консумация на ниски количества алкохол бил асоцииран с понижен риск от деменция, в сравнение с нечестия прием на алкохол, но в големи количества (запой) сред участниците без когнитивни нарушения.


    Въпреки че е безспорен отрицателният ефект на алкохолната консумация върху ЦНС и общото здраве на човек, изследователите отбелязват, че всекидневната консумация на алкохол в ниски количества не повишавала риска от деменция при хора с нормални когнитивни функции.


    Връзката между алкохолната консумация и риска от развитие на деменция е сложен – той не зависи само от честотата и количеството на приемания аколхол, но и от когнитивните функции на индивида. При здрави хора без нарушения в когнитивните възможности, този риск дори е понижен, обратно на традиционните очаквания. Данните показват обаче, че при тези с нарушени когнитивни функции алкохолът, поради някаква причина, повишава риска от развитие на деменция.

    Необходими са повече проучвания в областта, за да се установи механизмът на тази зависимост.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »