Вторник, 19 Март 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    21.10.2019  » Недохранване и прехранване - сред основните проблеми


    Храната е един от основните фактори за нормалното физическо и психическо развитие, за работоспособността и творческото дълголетие, за запазване и укрепване на здравето. Според съвременното схващане, храната не само трябва да задоволява нуждите на организма от енергия и хранителни вещества и да осигурява доброто здраве, но и да предпазва от болести и ускорено стареене, т.е. храненето трябва да има профилактична насоченост.

    Недохранване. Основен социално-икономически и здравен проблем в развиващите се страни и за част от населението на развитите страни е недохранването. Тежкото недохранване (гладът или непълноценното хранене) е широко разпространено в обширни географски региони.

    Недохранването се отразява особено неблагоприятно на децата, чиито потребности от енергия и хранителни вещества са по-големи в сравнение с възрастните.

    Ранната детска смъртност, нарушенията във физическото и нервно-психическото развитие, намалената телесна маса, по-голямата честота и по-тежкото протичане на инфекциозните болести са последици от недохранването както на майките по време на бременността, така и на децата след раждане.

    По данни на СЗО около 10-15% от населението на нашата планета гладува, а частичното недохранване засяга около 50%. Понастоящем съществува рязък прираст на населението, което не е съпроводено с паралелно повишение на производството на хранителни продукти. Изчислено е, че населението на развиващите се страни с ежедневната си храна прима 1/3 до 1/2 по-малко енергия, почти два пъти по-малко белтъци и пет пъти по-малко животински белтъци, отколкото жителите на развитите страни. Повечето от хората в Африка, Азия и Латинска Америка консумират едва 6 – 15 гр животински белтък дневно, при оптимална норма от 50 – 60 гр.

    Вследствие на недохранване, милиони хора по света страдат от кахексия, маразъм, хипо- и авитаминози, анемии, заразни и паразитни болести. Недоимъчното хранене, свързано с белтъчен дефицит, е причината за висока заболяваемост и смъртност, поради ниска имунна защита на населението. Наблюдава се по-често и по-тежко боледуване от редица инфекциозни и неинфекциозни заболявания.

    Организацията по прехрана и земеделие (FAO) към ООН предлага като основни мерки за преодоляване на световния дефицит от храни: разширяване на обработваемите земи, повишаване добивите от селскостопански култури и получаване на няколко реколти годишно във влажните тропични райони. Освен това се препоръчва и по-ефективно използване за храна на биомасата на моретата и океаните, както и създаването на изкуствени хранителни източници.

    Прехранване. Главните проблеми в развитите страни са свързани с прехранване и небалансиран състав на приеманата храна. Свръххраненето е основна причина за възникването на различни обменни и дегенеративни заболявания в развитите страни, като подагра, захарен диабет, затлъстяване, хиперлипопротеинемии, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, чернодробна стеатоза, хипертонична болест, атеросклероза, исхемична болест на сърцето и др.

    На фона на обездвижването, което се наблюдава в тези страни и хиперенергийното хранене, се наблюдава свръхприем на мазнини, предимно от животински произход и на злоупотребата със захар.

    Във връзка с повишеното потребление на рафинирани храни, населението от западна Европа и Северна Америка консумира недостатъчни количества от някои витамини, биоелементи и хранителни фибри.

    Състояние на храненето на населението в България. В исторически аспект е известно, че векове наред в храненето у нас са преобладавали въглехидратите пред мазнините и белтъците, като растителните храни са преобладавали значително пред животинските. Хлябът е бил основен продукт, като се отъждествявал с понятието храна. Особено неблагоприятни са тенденциите в храненето на българина в последните години, във връзка със социално-икономическите промени. Констатира се висок прием на мазнини, захар, сол и алкохол, а недостатъчно се консумират плодове, зеленчуци, варива, мляко, месо, риба и яйца.

    Регистрират се хранителни дефицити от белтъци, минерални вещества, витамини и фибри. При децата поради недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти се приемат и по-малки количества калций и витамин В2. При тях, както и при бременни и кърмачки е често срещан и дефицит на желязо. При възрастни хора ниската консумация на месо създава условия за дефицит на цинк, желязо и витамин В12.

    Голяма част от населението на България страда от недостиг на витамините А и С, особено през зимно-пролетния сезон. От биоелементите най-често е дефицитът на калий, магнезий, мед и цинк.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »