Петък, 5 Юни 2020
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    06.04.2020  » За еректилната дисфункция искрено


    През последните десетилетия изследванията в областта на сексуалната медицина и по-конкретно ерекцията и нейните нарушения лавинообразно нарастват. Еректилната дисфункция като болест или състояние придобива все по-изразен интердисциплинарен характер в контекста на новата специалност "Сексуална медицина". Фундаментални открития в областта на невронауките и науките за поведението имат отношение към развитие на изучаването на проблема и търсене и установяване не само на органичните, но и психологичните промени.

    Целта на по-прецизното диагностично уточняване е ясно да се разграничат болестните увреждания в организма, които ограничават или правят невъзможна ерекцията. Например отсъстваща или прекратена ерекция при напълно здрави хора, които са в условия, неблагоприятни за сексуална активност (стрес, тревожност).

    Така ясно се диференцират сферите на професионална активност на различните медицински специалисти – тези, в областта на сексуална медицина (уролози, ендокринолози, съдови хирурзи), от тези, които притежават квалификация и опит в областта на психо-сексуалната терапия (сексолози, психотерапевти, фамилни терапевти). Това от своя страна позволява избягването на ятрогенизиращото въздействие на главоломното изписване на медикаменти.

    В случая еректилната функция се определя като способност на мъжа „да получава и/или задържа достатъчна ерекция“.

    Ако сме приели, че понятието дисфункция означава болестно увредена функция, то нелепо е да определяме като еректилна дисфункция случаите, когато ерекцията нормално е блокирана или прекратена в резултат от естествената защитна функция на организма временно да изключи сексуалната активност при наличие на неблагоприятни условия – какъвто например е стресът.

    Блокираната или прекратена ерекция са нормални психо-физиологични реакции при обстоятелства, които създават чувство за несигурност и тревога, както и при отсъствие на адекватни еротични преживявания и стимули. Подобни ситуации възникват в живота на всеки, когато предварителното ни намерение и желание за осъществяване на сексуален контакт се разминава с реалните възможности за пълноценно еротично общуване в сигурна обстановка.

    Така ненужно фокусираме вниманието върху ерекцията, вместо да се ориентираме към изясняване на преживяванията и когнитивната интерпретация, която ги поражда в контекста на партньорското взаимодействие.

    Голяма част от мъжете, а и от партньорките им са склонни да интерпретират това като сексуален провал, особено когато имат лош емоционален самоотчет за собствените си преживявания или не осъзнават приноса на стреса и други негативни обстоятелства за липсващата или променяща се ерекция.

    Така всеки следващ „провал“ все повече потиска сексуалното желание и поражда още по-силна тревога, при която ерекцията става все по-невъзможна. В особено изразените случаи на сексуална тревожност е възможно мъжът да загуби всякаква ерекция, което се съчетава не само с липсата на желание, но дори и със страх и отвращение от идеята за сношение. В този водовъртеж обикновено се добавят и разбираемите негативни реакции на партньорката.

    Първоначалният модел на т.нар. секс терапия е разработен през 60 години на ХХ век в САЩ. Те приемат, че сексуалните проблеми не са толкова индивидуален медицински проблем, колкото предизвикателство във взаимодействието на сексуалните партньори.

    puls.bg

    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »