Събота, 18 Май 2024
  • Арена Радио
  • Новини
  • НА АРЕНАТА
  • Програмата
    Online radio Arena
    Изтегли Winamp


  • Главно меню
  • Онлайн TV (Начало)
    За нас
    Нашите продукти
    Контакти
    Да правим филм в Русе
    Арт
    Реклама
    Връзки
    Приятели

    всички новини  »
    Изпрати своята новина  »
    RSS новини
    08.04.2024  » От каква възраст човек помни
     Между година и половина и 6-годишна възраст децата имат само накъсани спомени за случки или събития, пише Deutsche Welle. Чак след като тръгнат на училище у тях се оформя представата за "минало", казват изследователи.


    „Спомням си как си счупих лявата ръка, когато скочих от дивана върху масата на баба и дядо, била съм на две и половина.“

    „Сигурно съм бил на по-малко от три години, но помня добре как баща ми влизаше, за да провери дали спя следобед, преди да вървим на „Куклен театър“, а аз здраво мижах с очи.“

    Дали тези твърдения отговарят на действителността или пък разказващите просто възпроизвеждат истории, които се повтарят в семействата им?

    Повечето възрастни хора съумяват да си спомнят преживявания, които датират най-рано от тригодишната им възраст. „Данните много варират, но мнозинството хора помнят живота едва след навършване на 3-4 години“, казва професор Манфред Шпитцер, ръководител на Психиатричната клиника към университета в Улм, цитиран от популярното германско издание „Апотекен Умшау“
    .
    А седмичникът „Ди Цайт“ добавя: „Някои психолози са на мнение, че автобиографичната памет се оформя едва след като човек вече си е изградил образ за самия себе си като самостоятелен индивид – чак на възраст 4-5 години.“

    Бебета имат имплицитна памет

    Редица изследвания показват, че между година и половина и шест годишна възраст децата могат да придобиват някакви спомени, но те са доста накъсани. Едва тръгвайки на училище у децата се оформя представата за „минало“. Въпреки това в мозъка на бебето и малкото дете се случват страшно много неща. Новороденото например разпознава сърцебиенето на майка си, което е чувало в нейната утроба. Психологът д-р Торстен Колиг казва: „Още от раждането си бебета започват да събират познания за себе си и за околния свят, да запаметяват процедури, да се учат.“ Той добавя, че това не е същинска памет – или по-точно, това е „процедурна памет“, която учените наричат още „имплицитна“ или „недекларативна“. Тя съхранява именно процедури, автоматизми, които нямат нужда от съзнателно запаметяване.

    И обратно: в декларативната или „експлицитна“ памет човек съхранява знанията си за света. Например, че кравите дават мляко или пък че Рим е столицата на Италия. В тази памет се съхраняват обаче не само такива обективни знания, но и нашите собствени спомени: „Помня как баба ми купи сладолед за награда, че отидох с нея в музея. Бях на три годинки“ – такъв тип спомени се пазят в експлицитната памет, като много често миризмите и вкусовете, например на въпросния сладолед, оставят дълбоки следи в паметта.

    На мозъка му трябва време за съзряване  

    Но защо не запаметяваме случки и впечатления от първите си три години? „Вече знаем, че в тази възраст запаметяването в човешкия мозък все още не функционира както трябва“, казва Манфред Шпитцер. И обяснява, че мозъкът на детето има нужда от съзряване. Първоначално в него функционират по-елементарни сектори, които са свързани с околния свят. Малките деца виждат и чуват, те усещат, когато ги погалиш, но по-дълбоко преработване няма. Мозъкът има нужда от време, за да изгради своите мрежи. „За да се свържат краткосрочната и дългосрочната памет, трябва връзките да са налице“, казва пред „Ди Цайт“ професор Татяна Чумаченко от университета в Бон.

    И още нещо важно, което подчертават всички специалисти: спомените се съхраняват по-добре, когато са „прикачени“ към думи. Ето защо е много важно с малките деца да се разговаря за техните преживявания. Особено отворени въпроси от типа на „Какво мислиш за…“ провокират децата съм самостоятелно мислене, смята Шпитцер. Той добавя още, че е важно да карате децата сами да разказват. Добре е да разглеждате и снимки децата.

    Всички деца много обичат да гледат себе си на ранна възраст, но съвместното гледане на снимки освен това укрепва паметта им и спомага за общуването в семейството.
    АРЕНА
    «  Обратно към всички текстове


  • АНКЕТА
  • НА АРЕНАТА



  • всички интервюта  »