На 15
табла е показано творчеството на Колю
Фичето, неговата жизненост от Възраждането
до днес. Ярката красотата на възрожденската
архитектурна традиция е изразена чрез
висококачествена цветна художествена
фотография. Изложбата запознава подробно
публиката с всички типове църковно,
сградо и мостостроене, изпълнени от
Колю Фичето в Бяла, Дряново, В. Търново,
Свищов, Ловеч и др. Тя е създадена от
екипа на Исторически музей – Дряново.
Любопитен
експонат е портретът на Колю Фичето,
живописван от Димитър Анастасов – един
от създателите на Русенската художествена
галерия, дарен на ИМ-Бяла. Централно
място е отделено на моста при гр. Бяла,
построен преди 153 години. И до днес той
буди интерес в туристите и гордост в
българите за изключителното строително
постижение. Мостът над р. Янтра е дълъг
276 м, широк е 9 м и има засводени 14 каменни
звена. Той е обявен за национален паметник
на културата.Феликс Каниц на 29 юни 1871 г. вижда моста и
пише: Беленски мост над Янтра … тази
най-красива творба на българското
строително изкуство … Изненадващо
големият монументален мост ...
най-съвършената нова хидротехническа
постройка в Турция и би направила чест
дори и на най-кадърните европейски
техници.“
Наред с
известните произведения на Колю Фичето
като сградата на конака (1874) известна и
като сграда на Учредителното народно
събрание, Къщата с маймунката (1849), хан
на х. Николи (1858) в Търново, Икономовата
къща(1859) в Дряново; мостовете в Севлиево
(1858), Дряново (60-те г. на ХІХ в.), покрит
мост в Ловеч (1874-1876), църквите „Св. Троица“
в Свищов (1865-1867), „Св.Св. Константин и
Елена“, „Св. Спас“ в Търново, „Св.
Никола“ в Дряново (1851), Преображенски
манастир, Плаковски манастир, манастир
„Св. Троица“ край Търново, посетителите
могат да видят някои любопитни, по-малко
известни или вече несъществуващи
произведения на великия български
майстор.
В поредица от цветни дигитални образи
се вижда вътрешната архитектура на
църквата „Св. Никола“ в Търново.
Заради
приложените умения в нейното завършване
през 1836 г., Колю Фичето е признат за
майстор и получава правото за самостоятелна
строителна дейност. Изключително
любопитно е да се разгледа първата му
самостоятелна творба – църквата в
Килифаревския манастир (1840-1842), съборената
от земетресението на 1 април 1913 г. църква
„Рождество Богородично“ в Търново
(1842-1844); църквата „Св.Св. Кирил и Методий“
(1860-1861) в чиято кондика е записан като
„архитект“; мост при с. Йовковци на р.
Веселина, чиито сводове могат да се
приемат като прототип на сводовете на
моста в Бяла. Днес този мост е потопен
в чашката на язовир „Йовковци“.
Строежите
на всепризнатия за първомайстор на
националната архитектура Никола Фичев
са украсени с релефни изображения на
птици, животни, митични същества, разярен
лъв и двуглав орел. Приема се, че чрез
тях талантливият строител е намерил
форма, за да изповядва своето политическо
верую. С помощна на каменоделското
изкуство Колю Фичето превръща една
инженерна постройка в художествена
творба.
Изложбата
„220 години от рождението на майстор
Колю Фичето” е разположена в сградата
на експозиция „Освободителна война“
– Бяла. Тя
ще бъде достъпна ежедневно
през юли - август за разглеждане при
спазване на всички противоепидемиологични
мерки и предписания на МЗ. АРЕНА
|