В зала „Русе“ на Историческия музей може да бъде видяна
изложбата „Образи на наследството“. Експозицията е резултат от теренните
изследвания на музейните специалисти от Сливен и Русе по проект „Културни
ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие“ – ИЕФЕМ, БАН, с
финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“.
За реализирането на
изложбата са работили проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален
исторически музей - Русе, доц. д-р Кристиян Постаджиян - Нов български
университет, доц. д-р Николай Сираков – директор на Регионален исторически
музей - Сливен, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за
етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН, доц. д-р Ирена Бокова –
преподавател по културна антропология в Нов български университет, д-р Искрен
Великов – уредник в отдел „История на България 15-19 в.“ в Регионален
исторически музей – Русе.
Изложбата се спира на взаимодействията с културните
наследства в пространствата на изследваните терени като представя значими
образи на наследствата в Сливен, Русе и техните региони.
Изложбата включва различни употреби на наследствата като
вписва културни практики, класически артефакти, утвърдени образи на миналото,
места на памет и културни пейзажи. Чрез нея стават видими както музейните
политики към наследствата, така и разпознаването им от местни власти, конкретни
локални общности, заинтересовани страни.
Експозицията се състои от 16 постера, както и от
интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, създадени по проекта,
като форма на интерпретация на местните наследства.
Първите постери са обединени от темата Градска памет.
Единият представя паметника на Хаджи Димитър в Сливен, издигнат през 1935 г.,
открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се спира на
Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 г. В предишното десетилетие
абитуриентите поднасят цветя и правят тук своите снимки, а в последните години
това правят младоженци. И двата паметника представляват важен елемент в
градската памет и се явяват репрезентативни на основните образи на
наследствата, с които градовете се самопредставят.
Постерите разглеждат също архитектурата като част от
градска памет. Сливен представя три важни днес сгради – тези на Библиотеката,
Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и
елементи от местната и националната история. Русе разкрива своето минало чрез три
периода на строителство, обвързани с индустриалната епоха. Още от османско
време се появяват образците на европейска архитектура, за да се нароят моделите
на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, за да се
появи и социалистическият Русе, като част от епохата.
Крепостите, които са в пространствата на градовете,
постепенно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се
открива към Природен парк „Сините камъни“ и към Сливен, в крепостта Туида се
провеждат концерти, театрални постановки, турнири и фестивали. Всяка година се
организира Средновековният събор "Помни славата", по време на който
се извършват бойни демонстрации, изработват се оръжия, всекидневни предмети, и
украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването,
търговията и армията присъстват сякаш вечно на хълма над устието на Русенски
Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, за да
напомня, че българския флот – търговски, пътнически и военен, е създаден в
Русе.
Темата Местно знание отправя поглед извън пределите на
градовете и се спира върху фолклорно знание, културни пейзажи и техните
употреби или забрави в настоящето. Сред местните наследства, които не са
представени в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните,
прочути със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се показват места и
събития, които акцентират на възможностите и желанието на местните общности да
се покажат пред другите със своите живи наследства.
Важен елемент от културните наследства на региона
представлява местната кухня, където Сливен се представя с прочутите си милинки,
с прасковите като локална култура, обвързана с фестивали, както и с фината
ракия „Сливенска перла“. От своя страна Русе „черпи“ с дунавска рибена чорба, с
местни вина, а за финал – изящната торта „Гараш“, създадена тук в края на ХIХ
век.
С богатите форми на местни наследства изложбата опитва да
провокира аудиториите, да ги включи в дебат за културните наследства, тъй като
самата тя представлява форма на обучение в култура.
Изложбата се представя в Русе, в Сливен, в София и ще
бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложби, за да присъства в
общия обмен между музеите в страната.
АРЕНА
|