Изложбата „Намерено от Шкорпил“ ще
бъде открита в петък, 20-и май, от 18.00 ч. в
зала „Княз Александър I“ на Историческия
музей. Експозицията се реализира по
повод 120 г. от създаването на русенския
музей и представя непоказани артефакти
от региона на долината на Русенски Лом
– част от фонда на Националния
археологически институт с музей – БАН.
Изложбата
се фокусира върху дейността на
изследователя Карел Шкорпил, който
преди повече от сто години обикаля
долината на Русенски Лом и вижда сам
голяма част от известните ни днес антични
селища, светилища и некрополи. Ученият
събира ценности от региона и ги изпраща
в уредения тогава Народен музей в София,
където те са едни от първите му експонати.
Сред тях са оброчни плочки, бронзови
статуетки и други предмети. Освен
изображения на Тракийския конник се
срещат и плочи с Зевс и Хера, Аполон,
Артемида и Венера.
Това са свидетелства
за култа към тези божества по Русенски
Лом – при Разград и селата Опака, Садина,
Зараево, Дриново, Ковачевец, Медовина
и Първенец. Откритите многобройни
бронзови статуетки на божествата в
района на Опака и Садина свидетелстват
за местни производствени ателиета.
Откроява се и оброчна плочка с релеф на
Митра, която показва наличието на Митреум
в околностите на „Сексагинта Приста“.
Сред предметите, постъпили в столичния
музей, има и експонати, намерени с помощта
на Никола Обретенов, синът на Баба Тонка.
Карел Шкорпил
посещава и околностите на село Табачка,
където през 2005 и 2013 г. са проучени два
от многобройните обекти – пещерите
Водна и Тъмно, както и скална килия в
местността Паша Лом. Първият обект е
значимо светилище през римската епоха.
Шкорпил посещава и мястото, където се
сливат Бели и Черни Лом, но тогава все
още не са открити надписите, свидетелство
за наличието на значимо светилище на
богинята Диана на това място. През 1985 и
2018 г. там са извършени археологически
разкопки, разкрита е сграда с три
помещения. В откритите три надписа,
пазени в музея в Русе, се споменава
епитета на богинята Диана – Плестрензис.
Наскоро единия от надписите бе разчетен
от епиграфа Николай Шаранков – там е
записано името на божеството на днешната
река Лом – Плестър. Това означава, че
реката се е наричала от траките Плестър,
а тракийското селище под днешния град
Русе – Плестридава.
Усилията в
наблюдението и проучването на исторически
места и превръщането им в археологически
обекти водят до образуването на
Археологическата сбирка в Мъжката
гимназия в Русе през 1902 г., създадена и
с творческия принос на брат му Херменгилд.
В своя „Опис“ на старините, в едно с
географските описания, К. Шкорпил извежда
характеристики на флората и фауната на
региона, като се опира на публикациите
на естествоизпитателя Васил Ковачев,
който е учител в Мъжката гимназия и
формира Сбирка по естествена история.
На основата на тези две колекции се
създава музеят в Русе. По този начин
образци от природата и културата се
представят пред широка аудитория –
учащи и граждани, за да формират у тях
представа за ценност, за усет към миналото
и старината. Така се постига системност
в представянето и изучаването на
наследството, което се превръща в сигурна
основа за местната културна идентичност.
Изследванията
на Карел Шкорпил за региона на Русе се
превръщат в уникално за страната събитие,
не само заради системното описване на
наследените паметници на миналото.
Дейността му представлява първото
детайлно вглеждане на младата българска
нация в себе си, която разпознава и
остойностява миналото си и го представя
като ценност – за себе си и пред другите
нации.
АРЕНА
|
RSS новини
_19.05.22_11-33-19.jpg&w=600&h=500)
