Русенски университет "Ангел Кънчев" и Съюз
на учените в Русе организират своята 63-та годишна международна научна
конференция с пленарна и научни сесии. Конференцията ще бъде официално открита на
25 октомври в 14:00 часа в зала 2Г.204 „Сименс“ на Русенския
университет с пленарна сесия от председателя на Съюза на учените-Русе –
акад. Христо Белоев, ректора на Русенски университет – проф. Генчо Попов
и ръководителя на Представителството на Европейската комисия в България
- г-жа Йорданка Чобанова.
Тя ще представи и първия пленарен доклад на
тема “Стратегическата програма на Европейската комисия за периода
2024-2029 г. – научни изследвания, иновации и образование”.
По този повод от Арена Медиа зададохме няколко въпроса към Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България
- Г-жо Чобанова, от какво е продиктуван вашият интерес за участие в научна конференция на регионално ниво и каква е темата на посещението ви?
- Това е първото ми посещение в Русе като представител на Европейската комисия в България. Разбира се, познавам добре града с прекрасните му хора отпреди. Русе е град с 23 века история и родно място на новатори и визионери както от миналото, така и днес. Като врата към Европа през Дунава, Русе е пионер в много области. Затова се радвам, че именно науката ни среща в Русенския университет „Ангел Кънчев“ в навечерието на неговата 79-та годишнина. Благодаря на университета и на Съюза на учените за поканата да представя пред международната научна конференция плановете на Комисията в областта на научните изследвания, образованието и иновациите за новия мандат. Чудесно е, че научната общественост тук има амбицията да се включи активно в европейската политика за образование и върхови постижения – свидетелство за това е участието на екипи на Русенския университет в десетки международни програми, включително по „Еразъм“.
Пред делегатите на конференцията ще говоря за това как в новия мандат Комисията превключва на по-висока скорост, защото следващите пет години ще определят мястото на Европа в света за следващите петдесет. За научни изследвания и иновации ще бъдат предвидени повече средства. Искаме да улесним прехвърлянето на технологиите от лабораториите във фабриките и след това на пазара. Знаете ли например, че всяко евро, инвестирано от фонда на Европейският съвет по иновациите, привлича четири евро от частни инвеститори? Ще предложим също стратегически план за образованието в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката. Ще продължим да разширяваме университетските алианси, така че висшите училища – включително русенските – да постигнат по-добро взаимодействие с бизнеса и изследователите. Впрочем тази седмица направихме преглед на Европейското научноизследователско пространство – стремим се да превърнем в реалност т.нар. „пета свобода“ – свободното движение на изследователи, знания и технологии, т.е. да се намали разпокъсаността на научните изследвания и те да се интегрират в единния пазар със свободно движение на изследователи, знания и технологии.
Научни изследвания, образование и иновации не могат да вървят ръка за ръка без наличието на нормална, най-малкото транспортна свързаност. Как Представителството на Европейската комисия в България гледа на все още липсата на нормални пътища и транспортни коридори до Русе и региона? А нашите погледи са насочени на север.
България разполага с много възможности за финансиране на инфраструктурни проекти и от нея зависи да положи усилия да ги реализира. Само по линия на политиката на сближаване страната ни разполага за следващите години с близо 1.61 милиарда евро по програмата „Транспортна свързаност“. Проектите в нея целят да намалят жертвите по пътищата, да премахнат т.нар. „тесни места“ по пътната инфраструктура и да подобрят ЖП-транспорта и много други. Сред планираните инвестиции са изграждането на магистрала Русе-Велико Търново и съфинансирането на строежа на тунела под „Шипка“. Други проекти ще допринесат за корабоплаването по Дунава и за по-добра свързаност на големите европейски коридори – Рейн-Дунав и Източното Средиземноморие. От българска страна беше представена идеята за интермодален терминал в Русе като връзка между водния и железопътния транспорт. Също така България и Румъния съвместно подготвиха предложение за проектиране на нов мост на Дунава с финансиране по друг бюджетен инструмент – Механизма за свързване на Европа.
Прав сте, че темата за инфраструктурата не трябва да се противопоставя на нуждата от инвестиране в наука и образование – те вървят ръка за ръка. Но пътят към просперитета не просто „минава“ по асфалт и релси – той трябва да се движи от българските новатори и предприемачи, от хората на науката и знанието. Студентите и учените са най-ценният капитал на Русе и на България – затова през следващите години ЕК ще използва и финансиране, и реформи, за да се улесни достъпът до знания, технологии и обучение. Най-висок ръст за икономиката носи именно патентоването на идеи и връзката им с индустрията. А нали точно това искат гражданите – икономически подем на България и достигане до жизнения стандарт на водещите страни в ЕС.
- Нови работни места и конкурентния пазар на съседна Румъния. Той повече ще пречи или ще повиши цената на труда у нас?
- Ние в ЕС сме семейство от приятелски държави, в което съревнованието прави всички ни по-силни. Хубавото на европейското членство е, че можем както да се конкурираме, така и да си сътрудничим. Това важи особено за съседни държави като България и Румъния. Например по програма „Интеррег“ имаме солидни съвместни българо-румънски проекти за опазване на околната среда и биоразнообразието в трансграничния район и в градските и крайградски зелени зони. От седем проекта по цялата северна граница, четири са именно от област Русе, което е успех. В Русе се изгражда един от десетте големи младежки центрове по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за 4 млн. лв. Чрез него младежите на възраст между 15 и 29 години ще изграждат дигитални и езикови умения, ще комуникират и ще отстояват гражданските си позиции. Ето така повишаването на квалификацията с умения и знания ни прави по-конкурентоспособни – на пазара на труда у нас, а и спрямо другите икономики. С програмите си ЕС помага както на българи, така и на румънци да се подготвят за работните места на бъдещето. Това е добър подход за повишаване на заплатите чрез по-висока производителност и по-качествена работна сила.
- Създаването на нови работни места е работа на местния бизнес. Как Стратегическата програма ще подпомогне този процес?
- Работните места с високи заплати не се създават с декрет от нечие бюро в Брюксел – те се раждат от частните предприемачи, от малкия и среден бизнес. Стремим се към намаляване на ненужното административното бреме и опростяване на процедурите. Ще предложим нов правен статут в помощ на иновативните компании, за да може те да се разрастват. В новите европейски закони ще има по-малко бюрокрация и документация, по-добро правоприлагане, по-бързо издаване на разрешителни. Ще премахнем ограниченията за размера на европейския капитал, наличен за финансиране на иновации. Ще предложим нов Европейски фонд за конкурентоспособност, който ще влага в стратегически технологии. Давам пример как европейското финансиране подпомага местните фирми: 102 фирми от Русенска област получиха безвъзмездно финансиране по ПВУ – за технологична модернизация, ИТ-решения и киберсигурност.
- В предходния програмен период Русе беше един от големите центрове на инвестиции от ЕС. Кой и как би могъл да привлече ново финансиране за ключови проекти?
- В новия период по линия на сближаването Русе отново ще се ползва от значителни европейски инвестиции. Ето пример със сериозен потенциал: наскоро Община Русе спечели първи по рода си проект, финансиран от Механизма за възстановяване и устойчивост. Той ще модернизира уличното осветление в малките населени места. Ще бъдат изградени 14 фотоелектрически централи върху покривите на общинските сгради. Те ще произвеждат електричество за улично осветление в 10 населени места от общината. Понеже стана дума за образованието – нека накрая да дам още окуражаващи примери от Русе за ползата от европейското финансиране. Чрез ПВУ детска градина „Слънце“ и училище „Отец Паисий“ ще се модернизират изцяло с над 4 млн. лв. Ще се ремонтират две общежития за ученици за 8 млн. лв. Предвидено е и изграждане на СТЕМ-центрове във всяко училище в Русе и областта – само за Русе проектите за СТЕМ-центрове са на стойност 9 млн. лв. Важно е, защото следващото поколение русенци са и следващо поколение европейци.
ДИДО ИЛИЕВ АРЕНА
|
RSS новини
