„И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта,

та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца,

тъй и ние да ходим в обновен живот“

(Рим. 6:4)

Възлюбени чеда на светата ни Църква,

Христовата Пасха, преминаването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос от смъртта и гроба към светлината на живота е събитие, удостоверено от „облак свидетели“ (Евр. 12:1), което веднъж и завинаги измени човешката история, превръщайки я в история богочовешка. В това тайнство на богочовечеството е и единствената истинска и твърда основа на този обновен живот, за който ни говори и апостолът, и който започва още тук, на земята, за да премине и пребъде във вечността.

Нашето възкресение – нашият живот в бъдещия век, който очакваме и изповядваме в Символа на вярата на всяка св. литургия, е плод от Христовата победа над греха и смъртта. Христос възкръсна заради нас – за да пребъдваме и ние в обновен живот. Възкръсна не само като Бог, но и като Богочовек, затова и нашето възкресение е колкото дело Божие, толкова и наше лично дело – тайнствено преобразяване, в което ние участваме съзнателно и решително. Защото Бог иска тия, които избират Него и вечния живот, да правят това не поради принуда, а поради свободната воля, с която Той е дарил човеците още при Сътворението.

Празникът на Христовото Възкресение, освен ден на неизказана радост и прослава на Бога, е и ден за нашето личностно осъзнаване: доколко ние сме готови да бъдем участници в това тайнство, работим ли върху себе си още тук и сега за тази промяна и обновление?

Божията любов е безпределна, а милостта Му – велика, но това не означава, че човеците трябва да са инертни участници в тайнството на бъдещия век. Един от Христовите апостоли ни умолява да се подвизаваме „за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 3), а друг сред тях ни съветва и казва: „… със страх и трепет вършете вашето спасение“ (Фил. 2:12). Това означава, че животът на човека в този свят следва да съответства на онова, което Бог пръв е сторил за нас, и на богатството на Божията милост в бъдещия живот. От нас се очаква да следваме пътя на Христа Спасителя, и оставения ни от Него Нов закон и Завет на любовта и милостта, на състраданието и човеколюбието, за да можем да се наречем „синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса“ (Гал. 3:26), „синове на светлината и синове на деня“ (1 Сол. 5:5).

Като знаем и помним всичко това, нека в светлия ден на Възкресението с радост и синовна благодарност, с едно сърце и в съвършено единомислие да прославим и възпеем дивното тайнство на нашето обновление и да кажем, заедно с апостола: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда“ (1 Петр. 1:3).

Христос воскресе!

20 април 2025 г.